По последни данни се твърди, че повече от 200 хиляди руснаци са избягали в Сърбия с надеждата, че няма да бъдат извикани на фронта. Надеждата им, че ще успеят да се спасят и да продължат своята кампания срещу Путин, практически удря на камък. Оказва се, че в момента повечето избягали са преследвани от домакините, както и от различните разузнавателни институции на Русия, които оперират на територията на Сърбия.

Връзката между двете страни може да се опише като обединение в провала. Любовната игра между Сърбия и Русия е започнало още в края на Първата Световна война и желанието им да изградят толкова мечтаната панславска идея. След Втората Световна война има очаквания, че Сталин и Тито ще намерят общ език и ще започнат да работят върху светлото бъдеще на комунизма, което никой не успя да види.

Про-руските графити и сериозната пропаганда може да се открие по улиците на Белград, а към това ще открием, че подкрепата на сръбския народ е близо 70%. Не става ясно дали подкрепят Русия или просто са против НАТО, но мнозина продължават да вярват, че НАТО има сериозен пръст в този конфликт. Не трябва да се изненадваме от фактите, Сърбия има своите проблеми, особено в края на 1999 г. със сблъсъците в Косово.

Говорили сме много пъти за така наречената мека сила или меко влияние на руското разузнаване с опит да сплотят двете страни. Традиционната връзка винаги се прави с помощта на Сръбската Православна църква, а отворените обятия на Сърбия успяха да пуснат дори изгонени руски дипломати от Европа, които сега се намират в Белград.

Някои интересни активисти като Дамян Кнезевич са известни с преследването на мигранти и привърженици на ЕС, както и опоненти на идеята за инвазия в Украйна. През декември 2022 г. Кнезевич и неговите съратници влизат в бар по време на среща на руското демократично общество, стига се до сблъсъци, кражба на знамето на въпросните почитатели на руска демокрация и снимки от наказателната операция.

Подобен идеалист и майстор на пропагандата може да се похвали с най-различни постижения. Пътува до Санкт Петербург, за да разпъне 600-метров флаг с Русия и Сърбия, по-късно посещава Мариупол и Донецк, през последните месеци в Белград се занимава с разпъването на транспаранти и много други.

Сърбинът дори посещава офиса на ЧВК Вагнер, където държи реч и след това посещава личния бар на Пригожин, където само няколко месеца по-късно ще бъде убит военния кореспондент Владлен Татарски, който подкрепя войната. Кнезевич определя своята дейност като демократична благотворителна дейност и търсене на подкрепа от руснаците, както и от сръбските бежанци в Косово.

Външно министерство на Сърбия е успяло да прогони около 4-ма души, цитирайки проблеми с държавната сигурност. От ноември 2023 г. става ясно, че анти-западни политици като Александър Вулин са ангажирани със създаването на руско-сръбска работна група, която да гарантира следенето на руски граждани, известни със своето политическо и военно бягство. Верен другар на Вулин е руския национален консул по сигурност – Николай Патрушев.

Двамата създават комисия, която да следи руски активисти, НПО-та и независими журналисти. През 2023 г. Вулин подава оставка, след като подлежи на санкции. Само четири месеца по-рано Вулин е добавен в листа със санкции за корупция, като САЩ заплашва, че ако няма прекратяване на дейността, най-вероятно ще има санкции срещу Сърбия.

Настроението между сърби и руснаци, особено опозиционери до Путин, достига нови висоти през последните месеци. Някои сръбски национални медии твърдят, че руските мигранти пристигат в Белград, за да заснемат висококачествени сръбски филми. За да е още по-неприятно, лицата на такива опозиционери се появяват в официални сръбски медии.

Зад тях стои един от сръбските крайно-десни политици – Миса Вачич. Някои от неговите сайтове са известни с разпространяването на пропаганда, а самият Вачич е любопитна фигура, която има какво да разкаже за себе си. Любимият му квартал в Белград е обсипан с графити на Доналд Тръмп, Владимир Путин и Арсен „Моторола“ Павлов. Последният не е особено известен, но за него е ясно, че е измъчвал военнопленници в Украйна, а по-късно през 2016 г. е открит мъртъв.

Вачич се гордее с факта че всички картини били финансирани от неговия личен джоб, а най-важното е, че по този начин и синът му можел да гледа великите хора на славянската душа. Вачич се е опитвал да стане президент на Сърбия, но това по никакъв начин не му пречи да отиде на изборите с кола, окичена с руски флагове и символи „Z“. Логично е, че финишира на последно място, но това не го притеснява особено. Бил е един от международните застъпници на референдумите за окупиране на Украйна.

Очаквано е, че всички посочени личности в тази история, са категорични, че Сърбия ще се издигне отново до Югославия, без значение какво мислят околните съседки, с които някога именно основоположникът на Югославия е прекъснала всички връзки. Мнението на Вачич е, че трябва да се изпратят и наемници, които да пазят сърбите в Косово. Хора като Сергей Белус също се намират в Сърбия, макар и с години да отразяват военните събития в Украйна.

Най-странното е, че руснакът е бил любимец на Пригожин, който е захранвал неговата професионална работа в Сърбия. Една от основните задачи е да изпълнява специални операции в страните от бивша Югославия. Проблемът е, че Пригожин е спрял финансирането, след като е заминал за фронта, а най-вероятно и повече няма да финансира подобни операции в Сърбия.

Топлите отношения със Сърбия дават едно добро предимство, през август тази година, московския стадион Зорки е осеян с палатки от наемници, които пристигат Краногорск и други по-далечни региони на Русия и Сърбия. Московският кмет Андрей Воробьов и неговия приятел Роман Каратаев от ФСБ са натоварени със задачата да открият достатъчно балкански наемници, тъй като не са успели да попълнят квотата с доброволци от Москва.

Синът на Слободан Милошевич – Марко, също е гражданин на Русия от 2000 г. и през последните месеци се разкрива като силен активист, особено след като вдига паметник на баща си в Москва. Някои руски медии го забелязват дори на събиранията на Нощните вълци. Странното е, че Марко Милошевич обещава огромни успехи при евентуална политическа кампания в Сърбия, докато собствените му приятели не са толкова сигурни в думите му.

Сръбските крайно-десни представители многократно са се опитали да предоставят детайлен списък с качествени наемници от балканите, които да продадат на Русия, а в замяна да получат оръжие, с което да разпалят война в Косово. Информацията е представена от разследващите журналисти в „Order of the Republic“, но тъй като документите още не са потвърдени и верифицирани, мнозина избягват да коментират тези планове. Въпреки това не е трудно да открием, че през последната година наистина имаше повишено напрежение в Косово.

Въпреки многократните опити и превеждането на сръбската армия в бойна готовност около Косово, до подобно напрежение все още не се е стигнало. От друга страна ще открием, че дори руските медии наливат масло в огъня и продължават да твърдят, че въоръжен конфликт в Косово може да се смята за единственото решение.

Москва има сериозно влияние върху Сърбия и много често точно тази страна е лостът за всякакви зловредни действия. Разследване на Bellingcat посочва, че през 2016 г. са изпратени разузнавачи, които да рекрутират сръбски наемници и членове на Нощните вълци, които да извършат преврат в Черна гора. Единственият проблем е, че дори Александър Вучич да прекрати отношения с Москва, неговите лоялни хрътки ще застанат до него, а не до кремълската агентура, както се очаква. Въпреки големите дружби, Белград не спира да продава оръжие на Киев.

Поради проблемите в Близкия изток и факта, че има твърде много внимание към войната там, повечето почитатели на целокупна Сърбия не са получили своето финансиране от Русия, нито своето оръжие, с което да започнат провокацията в Косово.

През септември 2021 г. анализи посочват, че Европейските идеи и предизвикателства пред демокрацията в Западните Балкани, може да се пропука много сериозно. Именно тогава руският дипломат Валери Левитски споделя, че това е поредната локална провокация между албанци и сръбски граждани, които се стремят да активират етническо прочистване и да прогонят сръбското малцинство в региона.

При коментарите за създаването на косовска армия, същият дипломат изрази сериозно притеснение относно идеята, че същите войници от косоварската освободителна армия ще бъдат използвани срещу Сърбия. Дори НАТО критикува Косово през 2018 г. за опита да събере армия от 5000 души, тъй като действията им били много лошо изчислени във времевия период. Белград често използва предоставени документи от Москва, като на тяхна база поставя своите стратегически ходове.

На финалът няма много информация дали конфликт в Косово може да се случи през тази година. Интересен факт е, че някои от сръбските военни представители са пътували до Москва и са обменяли опит относно военна стратегия. Сърбия практически страда от това, от което България страда през миналия век – Македония. Очевидно е, че едно такова разчленение ще продължи да държи контрола над нашата западна съседка.

Източник: Chronicle.bg