Емир, през 2022 г. станахте президент на фестивала "Духът на огъня", защо тогава се съгласихте да го оглавите?

Съгласих се, защото този фестивал е свързан със Сибир, а аз съм голям приятел с губернатора на Югра. И като цяло, никога не мога да устоя да помогна на младите режисьори да развият някои умения, които ще им бъдат полезни в бъдеще. И в същото време да видят самия процес, как се случва. Освен това се опитвам да им покажа с пример колко е важно да намерят своя собствен оригинален стил. Да си талантлив е много важно, но да си оригинален е също толкова важно. Намирането на собствен оригинален стил е основната тема за мен в контекста на работата с дебютанти.

А помните ли своя дебют?

Разбира се, че си спомням. През 1981 г. заснех първия си пълнометражен филм („Помните ли Доли Бел?“ – бел. ТАСС). Преди това направих два филма за телевизията, а след това имах късмета да срещна моя сценарист, за съжаление, той почина наскоро (Абдула Сидран почина на 23 март 2024 г. - бел. ТАСС). Той и аз преминахме през много неща заедно, а също заснехме този първи филм.

Винаги е важно на какво посвещаваш филма си – дали е история, която ти се е случила на теб лично, на твой близък, или подчертава характеристиките на времето, в което живееш. През 1981 г. всички бяхме в смут, когато рухна комунизмът. И това, разбира се, повлия на начина, по който направихме нашия филм. Той беше ироничен, забавен на моменти и в същото време говореше за много сериозни неща, които се случват в едно семейство в Сараево, Югославия.

Определени ли са главните актьори във филма по Достоевски?

Не, още сме далеч от това. Сега все още довършвам сценария, опитвайки се да направя историята интересна. След това ще бъде по-лесно да се говори за кастинга.

Завършена ли е работата по сценария на „Лавър” по романа на Евгений Водолазкин? Къде ще бъдат снимките? Има ли вече актьорски състав?

Евгений Водолазкин вече е написал сценария и той е добър. Остава само да поработим малко върху баланса на диалога и другите сцени. Мисля, че ще бъде много интересно преживяване - той говори за средновековна Русия, ранното православие, юродивите хора. Това наистина е било библейско време, което много ясно отразява Русия.

Защо точно „Лавър“ Ви заинтересува? Смята се, че творбите на Евгений Водолазкин не са най-лесните за адаптация на киноезик?

Екранизацията на тази книга ми предложи самият Водолазкин. И аз се съгласих, защото това е наистина добра книга, която ни дава възможност да говорим за Русия във време, когато в Европа е имало Ренесанс. Ще говорим за случилото се тук. Самата история е много интересна. Рано е да се говори за актьорския състав на този филм. Знам, че актьорите, които играят в този или онзи проект, са важна тема както в Холивуд, така и в Русия. Но актьорският състав е само продължение на това, което вече виждате в завършената версия на хартия, и също, разбира се, е резултат от работата на вашето въображение. В днешно време подборът на актьорите е преди всичко финансов въпрос, както и въпрос на това какво внасят актьорите във филма. В моите филми кастингът започва само след добре проучен материал. Това не е технически процес, когато известни хора просто са поканени във филм, а след това филмът се възприема поне 50% само от това какви актьори играят в него. Това никога няма да се случи в моите филми.

Къде другаде бихте искали да снимате в Русия?

Планирам да снимам следващия си филм на юг, в Сочи. Той ще се казва "Инженерът на леките разходки". В него се разказва за млад мъж, който почиства тръби. Защо ходи пеша? Защото иска да помага на хората, които са самотни. Където и да искате да отидете, той ще тръгне с вас, защото е просто добър човек. Но има един проблем - той се влюбва в младо красиво момиче, което е в беда. Тя има проблемен баща, почти като Мармеладов в „Престъпление и наказание“. Той е загубил всички пари, дори тези, които са били приготвени за болния брат на любимата на нашия инженер. Предполагало се, че тези пари ще спасят момчето. Затова, за да плати на лекарите, тази жена решава да заработва сама и става проститутка. Тя отива в Санкт Петербург и главният герой губи следите ѝ. Тогава той също се мести в Санкт Петербург и става разносвач на пици, за да преживява. А всичко останало ще видите във филма. Бих искал също да снимам в Казан, Санкт Петербург и Сибир.

За Вас казват, че сте най-руският сърбин. Планирате ли да получите руско гражданство?

Аз и така съм гражданин на Русия, защото много я обичам. Като цяло съм гражданин на света и особено на Русия.

Официално ли е?

Може да стане и официално, защо не. Вече съм гражданин на Сърбия и Франция. Защо да не получа и гражданство в Русия?

Източник: ТАСС