Марта, къде Ви откриваме в момента?

В Созопол в Стария град, в една къща до мелницата, която е на моя най-близък приятел Мишо Заимов. Стоим с дъщеря ми на една тераска, а отсреща е само морето. Пред нас минават само лодки, горе чайки крякат и е прекрасно. Намирате ни в рая на света.

Как се чувствате на 50 години?

Чувствам се като новородено. Наистина, все едно сега започва животът ми. Една приятелка ми го написа за поздрав: “Започва по-хубавата част от живота ти”. Тя го каза, но и аз мисля така – пред старта на нещо ново и още по-хубаво. Навярно заради мястото, където се намирам сега, заради любимите ми хора, които са все усмихнати и оптимисти като мен Аз съм отраснала тук край Меките скали, Варвара, Ахтопол и всяка песъчинка ми носи спомени.

Къде, как и с кого отпразнувахте юбилея си?

В една кръчмичка тук, на брега на морето. Бях с дъщеричката ми и с мои приятели, с които сме заедно от деца. Хапнахме, пийнахме и си спомняхме стари истории.

Какъв е подаръкът, който искахте да получите?

Най-хубавите подаръци получих сутринта от дъщеря си. Много ме зарадва наистина. Няма по-хубаво от това детето ти нещо да ти подари.

Вие сте най-лъчезарната дама в бг ефира. Откъде черпите безкрайния си оптимизъм и енергия?

От обичта. Днес от сутринта дъщеря ми не игра и започна да записва колко хора ми се обаждат, за да ми честитят. Броят само от 9 до 11 ч. беше 40 души, а още не ми бяха звъннали най-близките. Ето за това говоря – тая обич, която получавам, от нея идва и вярата и оптимизмът ми. Тя ми напомня, че хубавото е повече от лошото. Когато даваш обич, тя ти се връща стократно.

Професията или личния Ви живот стои на първо място?

Надявам се да не прозвучи лошо, но личният ми живот за мен е винаги на първо място. Никаква професионална радост не може да запълни живота ти, ако в личен план си нещастен и самотен. Без детето и приятелите ми никакъв смисъл нямаше да има от действията ми. Сам да се радваш не е радост. Всеки хубав миг трябва да бъде споделен, иначе не е истински.

А какво натъжава?

Аз не мисля за лошото. За мен само светлата тъга е нещо, към което се обръщам. Тя е споменът за тези хора, които не са живи и не са около нас. Такава тъга е, когато си мисля за баща ми и за мои споминали се приятели. Покрай дъщеря ми напоследък си препрочитам стари книги. Сега изчетох пак Антихрист на Емилиан Станев и ето това е светла тъга – да мислиш за велики хора, които не са около нас. А в мислите ми няма нищо за лоши думи и подигравки.

Каква е политическата Ви позиция?

Аз подкрепих тази промяна, която се случва в момента. Не е важно дали е ГЕРБ или синята идея. Най-важното беше да не продължава това, което беше досега. Гласувах за промяната. Във властта трябва да се въртят нещата, никой да не се застоява, защото когато си задълго много нависоко, започваш да не виждаш добре нещата. Хубаво е човек да слиза на земята и да си сверява часовника.

Освен финансова и икономическа криза, има ли друга, която тресе българина?

Финансовата криза е най-малката. Бездуховността, материалното вторачване на човек – това е много по-сериозната криза. И хората не си дават сметка за това. Някой ни залъгва. Може би тези реклами, които ни заливат отвсякъде. Внушават ни, че всеки ден трябва да купуваме, да се сравняваме със съседа си по материални придобивки. Но трябва да разберем, че това ни заробва и загубваме радостта от наистина важните мигове. А те не идват с новата кола и дреха. Страшно е това неразбиране, че духовната криза е много по-важна от материалната. Защото материално ще се оправим, но кичът, невежеството, в които затъваме, са много по сложни.

Интересът към театъра завърна ли се през последните години?

Аз мисля, че театърът си върви по негов си път. Което и да е изкуство никога няма да умре. Лошото е в момента е, че културата в България е свряна в едно кюшенце. В света не е така. Когато хората са материално спокойни, тогава се сещат за духовното. А ние понеже сме материално потиснати си стоим вкъщи, искаме телевизията да ни смели някое филмче. Хората рядко ходят на концерти и изложби. Но тетърът е вечен – той не се преражда, той си върви по неговия път. А мисля, че българският театър в момента е на едно световно ниво. 

Всички ще Ви запомним като част от Ку-Ку и Каналето. Вие с какво ще запомните този период от живота Ви?

Живота си го помня като наниз от събития. Не можеш от един гердан да извадиш мънисто и той да е пак същият. Герданът на моя живот е всичко. Когато беше Ку-Ку, мислех, че това е най-хубавото. После и с Каналето - същото. Сега съм на мнение, че Жените е най-доброто. Обаче не знам какво следва. Може би идва нещо още по-хубаво сега...