Роберто Кавали почина тази вечер на 83 години в родната си Флоренция. Същата, в която преди половин век опита да се самоубие заради първия от няколкото си фалита, но по ирония на съдбата не успя, понеже газова авария провали опита му да се надиша, отворил печката в кухнята си и да отлети, унесъл се в сън, гушнал любимото си куче. Когато на сутринта се събужда, мислейки, че е на оня свят, осъзнава провала и си казва, че явно е имало защо да се прероди като нов човек в слънчевата флорентинска утрин и да започне от нулата, за да стигне след много борба до върха на света, да се ожени за вицемис вселена и да се радва на живота, гребейки от удоволствията му с пълни шепи.
Имах щастието 3 пъти да поговоря с този невероятен човек, чиято култова фраза: "Откакто съм роден, девствени във Флоренция останаха само маслините". В първите дни на март 2001 г. направих блиц интервю с него на върха на славата му, когато беше събрал няколко хиляди души в най-голямото хале, приличащо и на хиподрум, в старото панаирно градче на Милано. За разлика от другите дизайнери, които се криеха зад кулисите и излизаха само за кратък поклон, той и преди, и след шоуто отделяше десетина минути да поговори с журналисти и клиенти. Реших, че моментът е сега или никога, преминах в истинска битка, за да застана точно пред маестрото и да му задам няколко въпроса. Докато го правех, получавах ръгания с чадъри, с лакти, даже скубане от стоящите зад гърба ми "колеги" от цял свят, чието желание не беше да направят блиц-интервю:не биха могли, а да провалят моето - в момента, в който бих се обърнал да се карам с тях, Кавали веднага щеше да бъде "нападнат" с въпроси от друг журналист. Свършихме си работата за пет-шест минути и даже си прибра химикалката, която му дадох, за да напише автограф за читателите - в онези аналогови времена така доказвахме черно на бяло, че наистина сме се докаснали до големите световни знаменитости.
Върнах се 4 дни по-късно в София, Дарина Павлова се появи в рокля на Кавали на организираната от нея Мис България, спечелена от Ивайла Бакалова и не особено известният дотогава Кавали изведнъж стана любим на родния елит, който се влюби в животинските му принтове и в секси дрехите, които правеше. Така си и остана за години напред.
Тогава ревюто го беше започнал с час и половина закъснение, за да не може журналистите да стигнат навреме за следващия в маратона от дефилета Армани, с когото никак не се обичаха и който се принуди да отложи своя спектакъл в театъра си, намиращ се на противоположния край на милионния град. Заради такива инциденти Анна Уинтур - Дяволът носи Прада, накара великите италиански дизайнери да отрежат от 10 на 5 дни ревютата и те безропотно се подчиниха на волята й.

Няколко сезона по-късно отново говорих с Кавали на ревю, което този път пък беше направил до триумфалната Арка Семпионе в Милано, под която беше опълнал шатра, а на първия ред седна Бионсе с майка си, която изглеждаше като по-голяма звезда от певицата. За мен по-интересен беше Мохамед ал Файед - бащата на Доди и проектосвекър на принцеса Даяна, който изглеждаше, макар и милиардер, като да трябва да му се помогне финансово, да си купи по-хубав костюм.

Част от третия ни разговор го има даже на видео на сайта СЛАВА. Видхме се с Кавали на бала на Шарън Стоун в Кан, където маестрото беше редовен гост. Допреди няколко години той идваше за фестивала задължително със своята яхта в променящ се цвят хамелеон - невероятен шедьовър на италианския дизайн, на която правеше и сам удивителни купони с участието на всички легендарни топмодели, начело с Наоми, Клаудия и превърналата се в първа дама на Франция Карла Бруни. Кавали съвсем си беше надул устните, повече даже и от Лили Иванова. И доста беше опънал кожата си.

Заради леенето на шампанско Мое рано сутрин в делничен намръщен милански ден на дефилетата му с помпозни декори и наподобяващи истински спектакли, макар с продължителност 10-12 минути, заради удивителната усмивка и вечното спокойствие, заради хубавото му отношение към журналистите и лично към мен, заради многото покани, заради способността му да успее да се завръща след всеки фалит и да прави хармония дори от кича, какъвто представлява съвсем нарочно модата му, винаги съм уважавал много Кавали.

Беше единствен и неповторим като човек, като истински бохем и артист, светла му памет! Не като мрачноватия му вечен конкурент минималист Армани - продавачът в универмаг, превърнал се в милиардер, с когото също съм имал възможност да беседвам. Факт е обаче, че Крал Джорджо го надживя.

Борис Ангелов