Няма град с толкова надписи на български извън страната ни – при това първо на български език, после на местния и всеки друг, от Одрин. Хубава новина в навечерието на 24 май и дългия уикенд, който е и добър повод за разходка дотам. От София са нещо като 3 часа с кола, от Пловдив – наполовина.

ВИЖ СНИМКИ ТУК!

Но не ходете само до пазара, който обикновено е единственото, което родните туристи виждат в града. Ще дадем идеи за забележителности, разходки, хранене и за шопинг на ниво.

Сърцето на Одрин е най-голямата джамия в Европа Селимие – шедьовъра на Мимар Синан – най-великия османски архитект и авторът на софийския мюсюлмански храм и най-вероятно на известната столична черква Св.Седмочисленици, когато сме били в пределите на империята.

Селимие, която носи името на сина на Сюлейман Великолепни и Хюрем Султан, е смятана за върховното постижение на османската архитектура и си заслужава да се види дори в момента, когато част от нея е в реконструкция.

Ако вземете туристическия автобус за тур из града, който спира точно пред джамията, той ще ви преведе из целия Одрин, включително – през историческите мостове над Тунджа и Марица до местния парк. Там ще минете покрай най-големия тиган в света, регистриран в Книгата на Гинес – наистина нещо огромно.

Накрая автобусчето стига до гарата, където е спирал Ориент Експрес, а сега е факултет по изящни изкуства към местния университет и пред която и сега е спрял ретро влак от онази епоха.

Кварталът наоколо Караагач е познат и от родната история, а другата му забележителност е грамадният паметник на Лозанското споразумение. Иначе махалата е приятна с малките барове и ресторанти с масички наоколо, които са посещавани от местните мъже, а по някое време по улицата помежду им се появява вокално – инструментална група от троица мъжаги, въоръжени с тъпани и зурни.

Обратно в града, наминете през пазара, както и през цялата махала, където изобилстват надписите на български.

В заведенията наоколо, освен ориенталските сладкиши – баклавата и толумбите тръгват от 7 лв.килото, доматите са прекрасни градински и са от 1,50, задължително е да опитате местния специалитет. Това е дроб, направен по локалната стара рецепта – на ленти и пържен. Най-добре го правят в Джигерчъ Ниязи уста – верига от ресторанти. Ние го хапнахме досами паметника на борците, който посреща гостите на града още на входа му.

Най-голямото състезание на пехливани в цяла Турция предстои след около месец и също е добър повод за разходка. Те се провеждат на специални ливади и събират голяма публика, представлявайки атракция, призната даже от ЮНЕСКО за част от световното архитектурно наследство..

За вечеря пък препоръчваме може би най-добрия ресторант в града, който се намира до един от историческите му мостове и открива приказна гледка и възможност за снимки в златния час, тъкмо когато сядате на масата, към джамията Селимие в целия й горд величествен блясък.

Името на ресторанта в края на града е Ханедан и в него готвят всичко добре, не само дроб, но и чудесно телешко, типичната скара с всички видове кюфтета и кебапи, пилешко и агнешко. Класата личи по всичко.

В друг край на града, различен от онзи на пехливанските борби и на ресторанта, който препоръчваме, можете да спите в единствения 5-звезден хотел на Одрин, кръстен по български Марги, където стаята е 100 евро.

Освен закуската на най-горния панорамен етаж и добрия нощен бар, той е много удобен и заради свързаността си с едноименния аутлет мол, където можете да направите наистина изгодно пазаруване на познати марки, начело с US Polo Assn. и си заслужава. Отваря в 10 сутринта, точно след закуска в хотела.

Ако искате да допълните разходката с друго име, които всички знаем от историята си, отбийте се до недалечния от Одрин Люлебургаз. Там ще видите целия комплекс с джамия на еничара, издигнал се до везир или реално премиер на Османската империя Мехмет Соколович. Още един шезьовър на Мимар Синан.

Борис Ангелов