Нинова има ход като на Тодор Живков. Да подаде оставка, която да не бъде приета заради изкопаването с нови 33% на шестото поредно електорално дъно за БСП само в рамките на 3 години.

Тя вече е правила това два пъти и, газейки устава на червените, се е връщала да управлява, без да назначава временен председател до извънреден конгрес, както гласи партийният закон.

Тодор Живков играе номера с оставката, дадена, за да не бъде приета само веднъж, при това без да нарушава какъвто и да било устав. През декември 1988 г. той хвърля заявление за напускане, за да провери как ще реагират "другарите му" от Политбюро, както разказва тогавашният му член и син на вожда Владимир Живков пред нас.

Оставката не се приема, тъй като още няма знак от Москва. Даже приписващите си героизъм на 10 ноември следващата година най-пламенно защитават ръководителя и създателя си, като цитират познатия в такива случай вопъл: "На кого ни оставяш"?!

Когато на 9 ноември 1989 г. отново пред Политбюро Живков втори път подава оставка, "революционерите" вече имат ОК от СССР и я приемат. После си измислят екшън-трилър, който никога не е бил реален.

При Нинова нещата са много по-жалки. И все по-жалки стават.

Радостина Тонева