Може би не знаете коя е Кристалина Георгиева. Но министър-председателите, президентите и централните банкери знаят. Когато тя говори, те я слушат. Българският икономист е управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ) - една от най-мощните финансови институции в света, в която членуват над 190 държави, пише The Telegraph.

Участието в МВФ дава възможност за експертни съвети, както и за финансова подкрепа в трудни времена. Под нейно ръководство МВФ вложи 1 трилион долара в световната икономика за справяне с пандемията.

Посланието на Георгиева от миналия месец, че икономиката на Обединеното кралство е в "добро състояние", беше използвано от Джереми Хънт като една от причините британците да гласуват за торите на предстоящите избори. Да поддържаш щастието на почти 200 държави не е никак лесно. Но точно това е задачата на Георгиева (произнася се с две твърди "ж") като шеф на МВФ.

Организацията е създадена през 1944 г. заедно със Световната банка, когато Втората световна война е към своя край, за да подпомага управлението на световните валутни курсове. В днешно време е по-известен с гасенето на икономически пожари, предизвикани от твърде голям дълг, както и с икономическите си прогнози. Но тази съвременна роля доведе до обвинения в прекомерна политическа активност.

Пекин вече разкритикува прогнозите на МВФ за Китай през тази година за твърде негативни, докато британските политици все още помнят предупреждението му, че Брекзит ще потопи Обединеното кралство в рецесия. Това не се случи.

Други казват, че рушветите, които МВФ слага на многомилиардните спасителни програми, са твърде големи. В разгара на дълговата криза в страната през 2010 г. бившият гръцки министър на финансите Янис Варуфакис сравни стремежа й към икономии с "фискален уотърбординг".

Ясно е, че Георгиева може да промени или разруши финансите на една държава - но коя е тя? И може ли тя да защити институция, която е подложена на обстрел?

Разговорът ни се провежда часове след като тя представя годишната оценка на МВФ за икономиката на Обединеното кралство. Основното послание - препоръка за по-ниски лихвени проценти и за това, че не би било разумно да се намаляват данъците - е силно политическо в навечерието на обявяването на предсрочните избори от Риши Сунак. Цяла сутрин Георгиева е била на срещи в Уестминстър, но пристига точно навреме за интервюто в ограден бар до хотела си с изглед към Темза. Тази визита в Обединеното кралство е една от около 20-те, които тя ще осъществи тази година; следващата спирка е Стреза в Италия, където ще се проведе среща на финансовите министри от Г-7.

Нейните помощници прекарват голяма част от времето си, гледайки часовниците си, но Георгиева се усмихва и поздравява всички в стаята, разменя съвети за пътуване с фотографа и се отпуска в креслото си, сякаш това е единствената ѝ среща.

Нейните пътувания със самолет са далеч от началото на кариерата ѝ. Ръководителката на МВФ е дъщеря на магазинерка и строителен инженер, израснала скромно зад Желязната завеса. Семейството ми не беше богато - казва тя. Баща ѝ е внук на Иван Кършовски, прочут революционер, който помага за изграждането на българската държава след извоюването на независимостта ѝ от Османската империя. Докато е дете обаче, бащата на Георгиева получава кръвен съсирек, в резултат на който му е ампутиран кракът. "Той се разболя сравнително рано и това доведе до това, че ние наистина се борехме да свържем двата края". Тя е едва на 25 години, когато той умира.

Като потомци на един от архитектите на независима България, Георгиева и семейството ѝ се противопоставят на комунизма. По-големият ѝ брат, художник, е хвърлен в затвора за опит да напусне страната. "Тъй като семейството ми не беше комунистическо, понякога се сблъсквахме с въздействието на едно по-репресивно общество", спомня си тя. "Това, че брат ми попадна в затвора, хвърли много голяма сянка върху собствения ми професионален живот".

По това време Георгиева е в процес на кандидатстване за титуляр в сегашния Университет за национално и световно стопанство в
София. Кандидатите са намалели от 15 до само един - тя, но задържането на брат ѝ означава, че официалното назначение се "отлага, отлага и отлага".

"Баща ми беше в болница в много тежко състояние", казва тя. "Майка ми се грижеше за него. Нямаше как да им кажа, че не съм назначена заради брат ми". Осъзнавайки колко много би означавало това за семейството ѝ, Георгиева просто се преструва, че е получила работата.

'Взех пари назаем, за да се преструвам, че ми е платено на месечна база'. Тази шарада продължила шест месеца, през които тя обсипвала семейството си с подаръци, включително шоколадови бонбони, които им казала, че е купила с първия си
заплата. След това парите назаем свършили.

Отидох да поговоря със съседите си, които знаеха, че семейството ми е много трудолюбиво и порядъчно, и които знаеха, че само чета. Един от тях имаше силни позиции в комунистическата партия. И те се застъпиха за мен, така че накрая ме назначиха.

Под ръководството на Тодор Живков, който е роден в селско семейство и е фактически лидер на България от 1954 до 1989 г., страната натрупва милиарди долари външен дълг, а икономиката ѝ се характеризира с недостиг. Когато израства, Георгиева има достъп до малко луксозни стоки и още по-малко до западни марки. Кока-Кола е забележително изключение: през 60-те години на ХХ век България става първата и единствена съветска съюзница, която произвежда безалкохолната напитка на местно ниво.

Нейното минало е далеч от обичайното за шеф на МВФ. Кристин Лагард, нейният непосредствен предшественик, е израснала в по-типична средна класа, а Доминик Строс-Кан, който заемаше поста преди Лагард, е роден в Ньой-сюр-Сен, едно от най-богатите предградия на Париж. Скромният произход на Георгиева е предимство, твърди тя.

'Имам личен опит с щетите, които лошите политики [могат да нанесат] на хората, и в този смисъл съм непреклонна в ангажимента си към нашите членове. Освен това ме е грижа много повече от всички мои предшественици - и това не е самохвалство - за уязвимите държави и за държавите с ниски и средни доходи".

Изкачването от лекционните зали в София до върха на МВФ във Вашингтон, през Европейската комисия и Световната банка, изисква огромен устрем. Георгиева развива работната си етика още в ранна възраст. Много българи са свикнали да изпращат децата си от града в провинцията по време на училищните ваканции; там темпото на живот е по-бавно, а храната - по-оскъдна. Георгиева прекарва своите в Любимец, близо до гръцката и турската граница, при баба си и дядо си. След като ставала на разсъмване, тя се качвала на каруца, теглена от магаре, за да помага при прибирането на тютюна. "Баба ми и дядо ми ме научиха, че трябва да се работи. Всички трябваше да се трудим".

Недостигът е често срещано явление и Георгиева си спомня за момент, когато посещава магазин, в който се продават само бутилки оцет. "Нищо друго". Последиците от режима са ясни. Раждаемостта в страната рязко спада и България все още е една от страните с най-бързо намаляващо население в света.

Въпреки че работната етика на Георгиева е изкована в България, много от нейните нагласи и идеи са родени в Лондон, казва тя. Въпреки че в средата на 70-те години на миналия век получава мандат в София, тя се оказва заплашена от цензура и забрана да говори за капитализма.

Георгиева се устремява към Великобритания, която описва като "страната на икономическата мисъл". Тя посещава интензивен петмесечен курс по английски език, допълван от BBC World Service. "Радиото на Би Би Си беше пуснато 24/7", казва тя. "Когато спях, то беше точно до мен. И до ден днешен обичам звука на Би Би Си".

През 70-те години на миналия век българският писател в изгнание Георги Марков излъчва по World Service броеве срещу Живков. Преждевременната смърт на Марков настъпва през 1978 г. на британска земя. Това е класическо убийство в стил шпионски трилър. Той е прободен в крака с чадър с отровен връх, докато чака автобус на моста Ватерло, вероятно с благословията на Живков.

Въпреки това Георгиева успява да получи стипендия, финансирана от Британския съвет. Лондон през август 1987 г. е град, изпълнен с идеи. Маргарет Тачър наскоро беше преизбрана за министър-председател, само няколко месеца след като British Airways беше приватизирана и пусната на фондовата борса. Лондонското училище по икономика (LSE) представляваше обширен кампус, разположен от другата страна на реката, откъм бара, в който тя говори с мен днес. Сред възпитаниците му вече бяха финансистът Джордж Сорос, който пет години по-късно щеше да "разбие Английската централна банка", залагайки срещу паунда, и Лий Куан Ю, основателят на съвременен Сингапур.

Но Георгиева казва, че не се е притеснявала толкова от това дали ще може да тръгне по тези стъпки, колкото от последното съобщение на таблото за обяви в университета: покана да присъства на ЛГБТ събитие в кампуса. Георгиева е объркана. "Аз идвам от място, където, ако има нещо написано на стената, то е инструкция, която трябва да прочетеш и да следваш. Но [да бъдеш гей] беше забранено. Така че го погледнах и си казах: Трябва ли да отида там? Защото това е на стената?

Георгиева скоро разбира, че това не е задължително, и харесва усещането за свобода и избор. Само с 21 паунда в джоба си тя открива първата си банкова сметка на 34-годишна възраст; спестява всяко пени от месечната си стипендия от 361 паунда, която не харчи за наем или храна, за да си купи учебници по икономика. "Първото нещо, което си купих, беше речник по икономика. Все още го нося със себе си навсякъде, където отида.

Година по-късно тя се завръща в родината си с шест куфара: "един или може би един и половина с дрехи, а в останалите имаше книги". Георгиева се завръща и с бегъл английски и казва, че все още използва този език, когато е ядосана. "Английският език има много силни, кратки думи, с които можеш да се изразиш.

Но България е разорена. Хиляди хора се събират на площад "Александър Невски" в София, след като Живков е свален през 1989 г. след 35 години на власт. По време на това пробуждане Георгиева довежда приятели от Лондон в България. "В магазините нямаше нищо и като казвам нищо, имам предвид нищо". Недостигът затрудняваше работата по посрещането на гостите. "Три месеца преди да дойдат, подреждах всички възможни източници на храна".

Не че е позволила на това да спре професионалния ѝ устрем. След като прекарва известно време във Фиджи като гостуващ професор - първият българин, стъпил на фиджийска земя, казва тя - в началото на 90-те години Георгиева осъзнава, че иска да напусне родната си страна завинаги. Използвайки докторската си степен по икономика и опазване на околната среда, тя кандидатства за работа в Световната банка и през 1993 г. се премества във Вашингтон.

Вероятно никой друг ръководител на МВФ (тя е 12-ата му ръководителка) не е имал толкова трудна първа година. Тя започва работа през октомври 2019 г. и в първите месеци на пандемията е имала късмета да спи по четири часа на нощ. "Имаше такава невероятна несигурност, така че способността на Фонда да се намеси беше абсолютно необходима", за да подкрепи икономиката, която беше "спряла".

Само през първата година на пандемията МВФ одобри повече от 100 заема за 85 държави. Работното натоварване се отрази негативно на персонала. Съществува мнението, че ние сме група бюрократи в тъмни костюми и това е всичко, което правим - казва тя. "Но всъщност това е една много грижовна институция, която се справя отлично по време на криза". Георгиева вече е свикнала да приема обаждания по всяко време - включително и в 2 ч. през нощта по време на Covid от световен лидер, който звъни, за да благодари за отпуснатите му спешни пари.

Тя си спомня точно кога за последен път е спала осем часа: в края на април, по време на полет от Вашингтон до Рияд за двудневна специална среща на Световния икономически форум. "Мога да спя в самолет, това е моето спасение", казва тя. "Това е реалността на моята работа. Винаги, когато пътувам, във Вашингтон има хора, които могат да имат нужда от мен за нещо, и в зависимост от часовата разлика това обикновено намалява броя на часовете сън, които мога да отделя.

Натоварващият график се отразява и на семейния ѝ живот. Тя все още си спомня как е пропуснала рождения ден на дъщеря си: "Куфарът ми беше в офиса. Работех в Световната банка и тогава имаше малка криза. И аз не успях да дойда. И до ден днешен си спомням и сърцето ми кърви, че не бях там".

Георгиева казва, че по време на кариерата си е направила множество жертви. 'Не съжалявам за това, защото смятам, че съм направила добро за страните и хората, на които служа. Постъпих добре и за жените. Болезнено ли е да направиш тази жертва? Да.

Дъщеря ѝ, родена през 1978 г., изпитва "горчивина" от това, че работата на майка ѝ я е изпреварила. Чувството продължило, "докато тя не станала достатъчно голяма и зряла, за да разбере, че има причина за това. И също така да разбере, че за жените е важно да имат модели за подражание".

Георгиева отдава дължимото и на съпруга си, инженер Кино Кинов, който остава в София, за да се грижи за дъщеря им, когато тя е малка. "Без него всичко това нямаше да е възможно. Той е много скромен човек и много, много се гордее с мен. Много се гордее, че един българин може да достигне до авторитетна и уважавана позиция".

На 70-годишна възраст и на път да започне втория си петгодишен мандат като управляващ директор, Георгиева казва, че едно от най-добрите ѝ качества е, че "помни всичко хубаво и забравя всичко лошо".

Има един скорошен епизод, който почти е сложил край на кариерата ѝ, но тя със сигурност би се радвала да го забрави. Преди три години Георгиева беше обвинена, че е оказвала натиск върху служители на Световната банка да повишат позицията на Китай в годишния доклад "Правене на бизнес", когато е била неин главен изпълнителен директор. Влиятелният документ класира държавите според това доколко са приятелски настроени към корпорациите. По онова време много държави го използваха, за да привличат чуждестранни инвестиции. В доклад, поръчан от етичната комисия на банката, Георгиева беше обвинена, че е играла ключова роля в опитите да повиши позицията на Китай през 2018 г. В него се твърди, че тя е порицала директора на Банката за Китай за лошо управление на отношенията на институцията със страната.

Георгиева, която е разбрала за доклада по едно и също време с всички останали, беше освободена от отговорност за каквато и да е "неподходяща" роля. Но скандалът предизвика толкова много полемики, че "Правене на бизнес" беше изцяло премахнато.

Тя определя целия епизод като болезнена глава в живота си. Мнозина я призовават да подаде оставка, но Георгиева твърди, че е невинна. "Това дойде като шок от нищото и беше толкова невярно. Но отново гледам положително. То потвърди мнението ми, че като ръководител на една организация имам отговорността да подхранвам чувството, че всеки може да говори свободно. След "Правене на бизнес" всъщност проучихме как можем да се уверим, че системите ни работят така, че това да не може да се повтори никога повече.

Георгиева изпитва недвусмислена привързаност към Великобритания, но страната често е критикувана от МВФ. От спасяването на страната през 1976 г. до прословутото предупреждение на тогавашния главен икономист Оливие Бланшар, че Обединеното кралство си играе с огъня по отношение на строгите икономии, и изявлението на Кристин Лагард, че последиците от Брекзит могат да бъдат само лоши или "много, много лоши", Фондът не си е извоювал репутацията на безпристрастен.

Всъщност тя постоянно подценява перспективите за растеж на Великобритания след Brexit. Трябва ли МВФ също да е готов да признае грешките си? "Разбира се, МВФ е членска организация. Не е възможно членовете ви понякога да допускат грешки, а самата организация никога да не греши", казва тя. "Това е невъзможно. [Но] МВФ е отговорна организация и ние действително се опитваме да се учим от грешките си. Ние сме много самокритични.

Престоят в Лондон оставя трайно впечатление у Георгиева не само в интелектуално отношение. "Знаеш ли защо съм толкова обсебена от цветовете?", пита тя. 'Още първия ден, когато се разхождах в Лондон, усещането ми беше за свобода, включително свободата да нося каквото си пожелая. И осъзнах, че наистина обичам да нося цветове. Моята представа за този преход от комунистическа България към Лондон е като във филма "Магьосникът от Оз". Имате черно-бяла версия, която преминава в цветове.

Профилите на Георгиева в социалните мрежи са залети от сака в ярки нюанси (тя има шест в любимото си червено). Тя отбелязва собствения ми блейзър в горскозелено, преди да посочи изумруденозеленото двуредно сако, което се люлее на закачалката до вратата. Преди да се усетя, тя сваля червеното си сако и се преоблича в зеленото. Ние сме като близнаци - казва тя, протягайки ръка, за да сравни с моята. "Трябва да се снимаме".

Съдейки по Инстаграм, тя изглежда притежава стотици такива сака. И къде ги съхранява всичките? Георгиева прави пауза, след което казва: "И така, ето една история, с която не се гордея особено, но тя е истинска. Преди две години се преместих в друго жилище, защото напълно изчерпах пространството в гардероба си. А сега имам много. Имам стая, в която са всичките ми сака.

Тя добавя срамежливо: "В интерес на истината преди имах малка къща и много малък гардероб.

Георгиева е очарована от ръчно изработения глобус, който е донесен за фотосесията. Първият ѝ инстинкт е да го прегърне - за момент протяга ръце около него в прегръдка - преди екипът ѝ да я подкани да се отдръпне. "Кой го е направил?" - пита тя, коментирайки сложните детайли. Създателят му Питър Белерби излиза напред, за да отговори на въпросите за процеса. Въпреки това екипът ѝ се пази от всеки кадър, който я кара да изглежда сякаш се извисява над него, за да не бъде представена като глобален финансов мозък.

Ако не друго, Георгиева е загрижена, че световните лидери не обръщат достатъчно внимание. Тя и нейните колеги напразно молят лидерите във Вашингтон, Брюксел и Пекин да се откажат от търговските войни. Но все повече и повече бариери продължават да се издигат.

Фрагментацията залива със студена вода растежа, който по начало е слаб", казва тя. "А когато хората са лишени от възможността да видят, че животът им се подобрява и че животът на децата им се подобрява, те ще излязат на улицата [да протестират] и това отслабва способността ни да се справяме с проблемите. Опасявам се, че това ще навреди на способността на света да се справя с шокове. Преминаваме към свят, който е по-податлив на сътресения".

Осемдесет години след създаването на МВФ е ясно, че световният ред е застрашен от разпадане. Разрушаването на геополитиката остава риск, казва Георгиева: "Много съм загрижена, че в резултат на фрагментацията ще причиним повече икономическа болка, отколкото нашите хора са готови да понесат.

Напрежението нараства бавно, но настъпва "критична точка", отвъд която вече е твърде късно.

Според нея съсредоточаването върху търговията е подвеждащо. "Защо? Защото търговията е като река. Когато поставиш препятствие пред нея, тя се стреми да го заобиколи. Всъщност това, което виждаме, е, че държавите търгуват повече в рамките на по-свързани групи и търгуват по-малко между тези групи".

Георгиева е обезпокоена за способността ни да се справим със следващата глобална криза, когато държавите работят само за себе си. Китай и САЩ се отдалечават един от друг. Нахлуването на Русия в Украйна раздели света. Протекционизмът е новото нормално явление. Разговорът се връща към дълга и нейния съвет по време на пандемията: харчете по всякакъв начин, но пазете касовите бележки. Слушаше ли някой? Тя смята, че не.

Централните банки по света сега мислят за намаляване на лихвените проценти, вместо за повишаването им, и Георгиева се опасява, че това ще доведе до по-голямо самодоволство, особено в годината на най-големите избори в света.

"Ако сега нагласата е: "Ами добре, лихвените проценти намаляват, така че разходите по обслужването на дълга ще намалеят, можем да поемем повече", това ще постави знак, че това, което днес не е дългова криза, е много сериозен проблем за сравнително малък брой държави, който може да се превърне в сериозен проблем за всички нас. Всъщност, ако погледнете по-голямата част от заемите, те са в развитите икономики".

Последните данни на МВФ показват, че дългът в клуба на богатите икономики Г-7 е на път да нарасне от 86,4 % от БВП през 2019 г. до 101,7 % в края на десетилетието. В развиващите се пазари стойностите са съответно 37,7 и 46,7 %.

Георгиева призовава всички държави да си оправят къщите, докато могат. Тя завършва с предупреждение. "Ако не го направите, запомнете ми думите, това може да не се случи през следващите пет години. Ще има друг шок от мащаба на тези, които преживяхме. Веднъж, два пъти, засилване на заемите. Можем ли да направим трето и пазарите все още да ни откажат? Съмнявам се.