Бях много палаво дете, борех се по улиците, на тревата... Правех хватки и контузвах децата, тогава ме прибраха в залата, разказва големият шампион

Борбата не случайно е сочена за най-българския спорт. 1/3 от всичките ни медали от олимпийски игри са на сметката на борбата - 70. Първият българин, стъпил на Олимп също е от тепиха - Никола Станчев е на върха - Мелбърн 56-а година.

Миналият петък гост в рубриката на "Тази сутрин" - "Българите на олимпийски връх" е двукратният олимпийски шампион Армен Назарян.

Началото

"Дойде нашият треньор, двукратен европейски шампион. Каза, че ще стана по-голям от него. Тежах 25 килограма тогава. Виждал в мен талант. Бях на 9. Много палав, борех се по улиците, на тревата... Без да искам правех хватки и контузвах децата. Тогава ме взеха в залата.

Още първата седмица се организира турнир в района, между близките 3-4 градчета. Борих се в кат. до 26 кг. Три-четири момчета ги свалих от раз. После ме пуснаха при по-тежките - до 29 килограма. Бих и там. Това ми даде стимул да тренирам."

Първото злато за Армения

"Отделихме се от Русия през 1992 г. До 1996-а имах три европейски титли и два пъти бях втори на световни първенства. Отказаха се по-опитните от нашия национален отбор и ме сложиха в състава. Участвах в турнири, взех квота. Отидох там, а около мен - 35 медалисти и шампиони, все големи имена. Аз и Валентин Йорданов бяхме фаворити. Винаги свалях по 15-16 килограма преди голямо състезание. Имах и спукано ребро. Борих се без страх, само си казвах: "В партер няма да лягам... Иначе ще боли много.

От 95-а аз се борех тук за Славия-Литекс. В Армения вече беше военно положение. И след олимпиадата се преместих тук окончателно."

Центур

Щях да стана и трети път олимпийски шампион, ако не ми бяха забранили тази хватка. Всичко се дължеше на много добрата физическа подготовка. Бях техничен, правех го и от двете страни. Не е само сила, трябва и ум. Много от противниците ми се контузваха - врат, рамо, лакът... "Дайте ни възглавници! Това е борба", протестирах аз.

Армен се надява третата олимпийска титла във фамилията да я спечели някой от синовете му - Едмонд или Гриша, които също вървят по своя път в славния спорт.

"Само здраве да е! Това е най-важно. Като човек не е готов, нищо не може да направи. Съветът ми към младите е да спазват режим, да спят, да се възстановят, да знаят, че имат цел. Да се пазят, много да тренират и да слушат треньорите си", завърши легендата.

ТОВА Е ТОЙ

• Роден е на 9 март 1974 г. в Масис, Армения
• Получава българско гражданство през месец май 1997 г. с указ №8 на президента Петър Стоянов.
• Започва да се занимава с борба през 1982 г.
• Първият му треньор е Роберт Нерсесян.
• Категории през годините – 52, 58 и 60 кг.
• През 1983 г. печели своя първи златен медал от градско първенство.
• Двукратен олимпийски шампион – Атланта 1996 г. и Сидни 2000 г. Бронзов медалист от Атина 2004.
• Шесткратен европейски шампион – 1994 г. Атина, 1995 г. Безансон (Фр), 1998 г. Минск, 1999 г. София, 2002 г. Сейнайоки, 2003 г. Белград.
• Носител на два сребърни медала от Будапеща 1996 г. и Москва 2000 г.
• Трикратен световен шампион – Москва 2002 г. и Кретей 2003 г.
• Двукратен световен вицешампион – Стокхолм 1993 г. и Прага 1995 г.
• Трикратен бронзов медалист – Вроцлав 1997 г., Йевле (Швейц) 1998 г.
Атина 1999 г., четвърто място Прага 2001 г.
• Петкратен шампион в турнира "Никола Петров". През 1996 г. е обявен за най-добрия чужденец.
• Световен шампион за военни от 1995 г.
• Борец №1 в света в класическия стил за 1998 и 2003 г.
• Шест пъти шампион на Армения.
• Шест пъти шампион на България.

Източник: бТВ