5 милиона души или 80% от мюсюлманите във Франция са гласували за екстремист-левицата на Меланшон, за да победи за национален парламент, като са се вдигнали от 72%, колкото ислямски последователи са дали вот за неговата партия на евроизборите месец по-рано, сочат официалните данни. Още по-голям е процентът, ако се пресмятат не само първото, но и второто и третото поколение имигранти във Франция. Изнеслата официалните данни италианска империя Медиасет добавя кървавото писмо за надвисналата опасност, което известни френски интелектуалци публикуваха в най-авторитетния вестник Фигаро. Както и заглавието от корицата на Шарли Ебдо: Маленшонизиран Хамас.

Напомняме, че партията на Меланшон не само не осъди зверствата на ислямистите от 7 октомври м.г., но и отрича Хамас да е терористична организация, наричайки я "съпротивително движение". Не невинните мирни палестинци, а именно Хамас.

Затова 90% от знамената на площад Репюблик в Париж при безчинствата на левичарите след победата им бяха палестински, тук-таме имаше червени, южноафрикански, но френски не се видяха или са били толкова малко, че да останат незабелязани. И лозунгите, издраскани по скулптурата в центъра на мегдана и по околните сгради са проислямистки, както показаха тв камерите от цял свят. Не и българските телевизии.

С истеричния си ход да свика бързи предсрочни избори и фактическата коалиция, която направи с екстремистите за втория тур на вота, който във Франция е мажоритарен, само и само да не спечелят десните на Льо Пен, президентът Макрон даде властта на нещо много по-лошо от нашето ДПС, което все пак е умерена партия.

При това братска на Обновата на Макрон в доста оредялото след евроизборите европейско либерално семейство. Част от него, апропо, тези дни се отличи и с недотам умно писмо в подкрепа на Доган, сякаш някой го е оспорил като почетен председател.

Безотговорността на Макрон води до два еднакво отвратителни ефекта.

Първият е превземането на християнска Европа отвътре от радикални мюсюлмани, тъй като Франция е нейната втора най-силна държава и икономика, а поради посредствената слабост на немския канцлер Шолц, именно парижкият президент е нещото като лидер на ЕС.

Вторият ефект е допълнителният тласък, огромен импулс, който това пък дава и ще даде за години напред за още по-високи резултати на крайната десница, която - както се видя, без друго е първа сила в 2 от 3 водещи държави на Евросъюза, а в третата е втора партия. Първа е също в други възлови страни като Нидерландия, Австрия, Унгария и т.н. Явно ще превзема и още. Като ние също не сме застраховани.

Личният егоизъм и поредната истерия от безсилието на Макрон подведоха французите, които поставят имиграционната тема и страха от нашествие като водеща, както сочеха сондажите, да гласуват точно за обратното, което биха желали да получат.

А ислямското, при това екстремно влияние, не е само картинка при Меланшон, обкръжен при публичните си изяви от жени с "арафатки" - характерните кърпи на ситно черно каре, въведени от лидера на ООП Ясер Арафат. На когото управляваната от социалисти Франция беше втори и последен дом, апропо.

Което би било работа на франсетата, ако не засягаше нас и цяла Европа. Пряко.

Как някой би могъл да спре още по-масирана емигрантска вълна, ако потомците на бившите роби от Африка и Близкия Изток виждат, че превземат отвътре Европа? Никой!

Борис Ангелов