Призивите към Джо Байдън да се оттегли бяха посрещнати с яростни обвинения в измяна, нелоялност и предателство. Това е лошо за цялата държава.

Дали Демократическата партия, самопровъзгласилата се за партия на либералните ценности и науката, не се превръща в секта, подобна на Мага (бел ред. МАГА е абвревиатура от Make America Great Again, основен лозунг на тръмпистите), пред очите ни?

През последните няколко седмици призивите към Джо Байдън да се оттегли не бяха посрещнати с рационална критика или смислени контрааргументи, а с яростни обвинения в измяна, нелоялност и предателство.

Какво се случи с важността на различното мнение? Да казваме истината на властта? Не трябваше ли либералите да са хората, които ценят открития дебат и дискусия?

Преди 15 години в Guardian експертът по секти Рик Рос ни предупреди да „внимаваме за червените флагове“ на сектата, които включват: „никаква толерантност към въпроси или критично проучване“, „няма легитимна причина за напускане “, „бившите последователи винаги грешат при напускането, те са негативни и дори зли“ и „групата/лидерът винаги имат право“.

Всеки, който е наблюдавал поведението на членовете на Демократическата партия, особено онлайн, на избраните сенатори от Демократическата партия, както и на самия президент демократ след дебата по CNN на 27 юни, са забелязали някои от тези „червени флагове“.

Да започнем с редовите членове – онези „хиперпартийци“, които „се държат като членове на секта, защото третират политическата си партия като религиозна идентичност“, ако трябва да цитираме политическия стратег Крис Соса. Прекарах последните няколко седмици, наблюдавайки онлайн мнозина от тези демократи, които бълваха безкраен поток от теории на конспирацията, същински „Blue Anon“ (бел. ред. аналогия с QAnon, движение на крайно десни конспиративни теоретици) , прокарвани в името на Великия лидер.

Дали Байдън се представи катастрофално в дебата на живо по CNN или "CNN целенасочено чрез силните светлини направиха Байдън да изглежда по-възрастен и по-блед, отколкото е", както странно твърди един туит, получил голяма популярност в мрежата? Дали президентът нямаше какво да каже в интервюто си за ABC News с Джордж Стефанопулос или липсата на съдържание е резултат от това, че ABC „чрез манипулация на звука в интервюто на Байдън го накараха да звучи зле“, както се изрази съвършено нелепо друг туит с голямо разпространение сред демократите? Дали предполагаемият кандидат на Демократическата партия показа спад във всяко социологическо проучване след дебата или "рейтингът на президента Байдън рязко скочи във всеки решаващ щат, а одобрението на CNN рязко падна“, както лъжливо твърди поредният популярен туит?

Да оставим настрана теориите на конспирацията, но тези „хиперпартийци“ шумно обругаха журналистите, а анализаторите, които поставиха под въпрос качествата на Байдън, бяха наречени „саботьори“. Бяха отправени искания журналистите, които дори леко критикуват Байдън, да бъдат свалени от ефир. Заформиха се цели кампании за спиране на абонаментите към медии, които критикуват Байдън. (Моята собствена медийна компания Zeteo загуби куп платени абонати, откакто написах последната си статия за Guardian: един поиска да му върнем парите, защото настоях Байдън да отстъпи в полза на Камала Харис, а друг ми каза „ или подкрепяй Байдън, или върви на майната си ”)

Миналата седмица моята бивша колежка от MSNBC Джен Псаки направи дискусия със съ-водещия на "Pod Save America" Джон Фавро относно политическите проблеми на Байдън и предварително рекламира разговора в туитър. Реакциите? Буря от гневни и заплашителни коментари в отговорите: „Тъпа пропагандистка“, „Боже мой, тя е една от тях“, „Твърдо "не" и спирам да следвам “, "Пфуууууу".

Ако нито Псаки, нито Фавро – съответно бившата прессекретарка на Белия дом на президента Байдън и бившият автор на речите на президента Обама – сега не се смятат за правоверни демократи, тогава кой изобщо е такъв? Ако обвиненията в нелоялност, отправени към тях, не са доказателство за сектантско поведение, тогава какво може да бъде считано за такова?

Следва да обърнем внимание и на избраните представители на Демократическата партия, които публично демонстрират лоялност към Белия дом, но насаме мислят съвсем друго. „В Капитолия демократите са в паника заради Байдън, но не правят нищо“, гласи заглавие в New York Times.

Да ви звучи познато?

Партията, която се подиграваше на републиканците, задето критикуват Тръмп тайно, докато го подкрепяха публично, сега прави същото със собствения си лидер. Докато пиша тази статия само 20 демократи в Конгреса са призовали Байдън да се оттегли и все пак репортажи от New York Times, Washington Post, CNN, MSNBC и други медии предполагат, че десетки други казват същото зад затворени врати. Повечето избрани демократи смятат, че Байдън ще има голям проблем да спечели срещу Тръмп през ноември, отбеляза Рейчъл Баде от Politico миналата седмица, „дори и да не го казват официално“.

И каква е основната причина да не го кажат публично? Защото ги е страх. Това не е мое мнение - то е тяхно. „Иска ми се да бях по-смел“, цитира NBC News един щатски председател на Демократическата партия, пожелал анонимност. „Ще ме разпънат, ако говоря против партийната линия.“ Този човек е коментирал анонимно, според NBC, „защото се страхува от отмъщение от екипа на президента“.

Отново, звучи ли ви познато?

Така че нека поговорим за президента демократ в Белия дом, който бързо се превръща в лидер на секта. А помните ли прословутата декларация на Тръмп, в стил „само аз мога да оправя нещата“? Нека да цитираме Байдън в интервюто му със Стефанопулос:

„Кой друг ще успее да държи НАТО единно като мен? Кой друг ще може да удържи ситуацията в Тихоокеанския басейн, където сме матирали Китай? Кой, кой друг ще направи това?“

Спомняте ли си как Тръмп беше обсебен от мащаба на подкрепящите го тълпи, както на предизборните му митинги, така и на встъпването си в длъжност? Ето как Байдън отговаря на въпрос от Стефанопулос за това как планира да „обърне кампанията“:

„Видяхте го днес. Колко – колко хора събират тълпи както мен днес? Виждали ли сте нещо по-ентусиазиращо от това днес, а?"

Мога да продължа до безкрай. Когато Байдън претендира, че социологическите проучвания са грешни, напада журналисти по време на кампанията си, обажда се в сутрешно предаване, за да се подиграва на „елитите“… на кого ви прилича? Когато екипът на Байдън обвинява критиците си в пораженчество, воюва с либерални подкастъри и ги осмива, че си придават твърде много важност или влиза в конфликт с холивудски звезди....на кого ви напомня?

Помислете върху този параграф от New York Times в петък, отнасящ се до митинг на Байдън в Детройт, който според автора на моменти е имал "привкус на събитие на Тръмп":

„Когато г-н Байдън спомена своя политически опонент, имаше викове „Хвърлете го в затвора“ – което президентът не спря по никакъв начин. Когато той критикува медийното отразяване на кампанията си, последваха бурни възгласи, а поддръжниците му се обърнаха да освиркват и да сочат с пръст репортерите.“

Всичко това не звучи ли като Синя МАГА?

Има както добри, така и лоши причини, за да се обясни сектантската бездна, в която партията започна да пропада. Съществува истински и разбираем страх от втория мандат на Тръмп и обяснимо разочарование от това как медиите отразяват „двете страни“. Съществува обаче и неоспорима тенденция към групово надъхване и хиперпартийност, изострени от балоните в социалните мрежи и всякакви онлайн всезнайковци. Дезинформацията засяга целия политически спектър; конспирациите и параноята вече са нормално явление и в либералната левица, а не само в Мага десницата.

Така че Синята Мага може да не е насилствена или авторитарна като Червената Мага, но последствията от това, че вече втора голяма политическа партия в Съединените щати се поддаде на странен онлайн култ към личността, могат да бъдат катастрофални за нашата демокрация.

Демократите, които през последното десетилетие (и с право) обвиняваха републиканците за тяхната сляпа и ревностна преданост към Тръмп, би било добре да се вслушат в съвета на Фридрих Ницше: „Който се сражава с чудовища, трябва да внимава самият той да не се превърне в чудовище!"

Източник: "Гардиън"