„Въобще не гледай прогнозите за времето за утре: в Мелбърн се сменят 4 сезона на ден”, разправя шофьорът, който ни кара от летището към центъра на Мелбърн. И наистина, следващият ден ме убеждава колко е прав.

ВИЖ СНИМКИ ТУК!

Почвам да се разбуждам рано-рано от вихрите на вятъра, който не пее хайдушки песни, ама направо се дере. На закуска в хотела се разсейвам с неочаквано прекрасното гъсто кисело мляко, докато в парка срещу хотела слънцето вече огрява, а сивото небе започва да добива и изцъклено сини късчета, които постепенно водят пролет след виелицата, чийто звук е на зима.

Аха да стане топло като през лятото около обед, хората изпълват многото рууф-топ барове – тераси на върха на стари здания в сърцето на града, и изведнъж олово отново изпълва небето и скоро почва да ръми – иде есен.

Не в ден, а в половин Мелбърн е сменил четирите сезона.

Сега го наричаме така по името на британски лорд, но първото име на 5-милионната „общност”, както е тренди да наричаме всичко наоколо, е Краун/Корона. Така започват да казват на града, когато той е превърнат от затворническо селище в град.

Краун се нарича най-лъскавата част от крайречната алея, оформена около луксозен хотел с казино, бутици на Прада, Ферагамо и тем подобни, а също и ресторанти като местния диамант от световната звездна верига Нобу.

Старите докове, с които продължава локалната „кроазет” вече са ресторанти, след един причудлив пешеходен мост се отваря даже яхтено пристанище, а на отсрещния бряг редят се, редят се небостъргачи. Те обхващат целия център.

Улиците, като във всяка британска колония – от Канада и САЩ до Австралия и Нова Зеландия, са идеално планирани под прав ъгъл. Eдните водят от парка, който ви споменах по-горе до реката – те са по-широките, а пресечките а опнати от пристанището до друг, по-прекрасен парк - между местната администрация от една страна и олимпийския стадион и кортовете на Откритото първенство на Австралия – един от четирите турнира от Големия шлем, от друга.

Знаменита и малко по-различна на сивкавия фон е Колинс стрийт, която е и меката на луксозния шопинг с всички бутици, които можете да си представите – от Шанел и Диор до Дзеня, наместени между няколко интересни по архитектура черкви.

Задните входове на хай-магазините излизат на медийно – баровата Flinders, от която тръгва световната империя на магната – милиардер Мърдок и са разположени дискретни дизайнерски и скъпи заведения от всякакъв вид и характер, предимно с евроимидж, но и с толкова типичната за града азиатска типизация.

Китайците са попревзели този град и са навсякъде. Не просто всеки втори, поти всеки първи – хаха – е от тази боя. Сигурно след десетилетие австралийците ще бъдат не просто малцинство, а раритети.

Всичко е направено по китайските стандарти – почти целият център е окупиран от азиатски ресторанти и магазини, особено зоната около Гарата, насред която са и огромните молоподобни магазини на Myer - поредица свързани сгради, разпределени по селективност на марките. „За колорит” чейндж-бюрата и повечето минимаркети, последните са на всяка крачка, ги държат индуси. Такава една мултикултурна разделеност на бизнесите.

Интересно е да се посетят две места встрани от центъра. Досами него, на десетина минути пеш от големите универсални магазини, които представихме, се намира градският пазар, наречен на кралица Виктория.

Едната му част на пръв поглед изглежда като битак, но е за „нови стоки и мода” в китайските разбирания на това понятие – повечето сергии се държат от представители на Централната държава, както скромно я наричат чедата й.

По-колоритната част е отделена за щедрата селекция на храни – особено плодовете и зеленчуците, някои от които непознати у нас или във вариации, които на човек му е трудно да си представи като форма, големина и багри, са доста впечатляващи. Толкова видове яйца и домати трудно ще намерите другаде. А за плодовете – от прескъпия и супер миризлив дуриан до бели ягоди, грижливо подредени в кутии за разкош, като да са бонбони.

Докато слуша подвикванията на продавачите – някои могат да бият по децибели самата София Маринова, човек се озовава при сергиите за всякакви видове национална кухня и немуниуемо си взема туй-онуй.

Едната от страничните алеи на пазара е отделена за павилиони за услуги като снимка и отпечатване на окото ви на постер или за плетени авторски кукли например или пък за ретро дървени играчки.

Другото място, вече на 20-ина минути с кола от центъра, е зоната на старо депо – Мелбърн е световен рекордьор по брой и линии на трамваите си и би било чудесно Борис Бонев да отиде наш представител там – ще се чувство на място, а може би и по велоалеи (Сидни никак не прекалява с тях).

В работническото предградие – ни в клин, ни в ръкав, изведнъж се появява върволица от прекрасни ресторанти – непретенциозни, но много вкусни и тренди, които са изпълнени с народ всяка вечер, все едно дали е понеделник или събота.

Заведенията в Австралия обаче, особено в Мелбърн, като по команда започват да се опразват от 9 вечерта, когато в Италия и Испания тепърва сядат на вечеря по кръчмите. В 10 затварят.

Нашият фаворит там е турски ресторант с познатото и символно истанбулско име Таксим (на централния площад на Цариград). От лаваша, през мезетата до кебапа, и в града на 2 континента на 5 ч. път от София биха се гордели с този кулинарен храм с весела атмосфера и много дърво за уют, също както го тачат в намиращия се на 19 часа със самолет от нас австралийски метрополис.

Борис Ангелов

Мелбърн-София