Бонбониер. Тази новобългарска, но толкова симпатична дума, стои на тентата над входа на скромната сладкарница на ъгъла на Патриарха и ул. Княз Борис Първи, наречена остроумно Bake Me Happy. На същата тази тента, но от другата страна, стои името на Маркрит - една от първите хубави сладкарници на София след избухването на демокрацията, на която новата е така да се каже правоприемник.

Всъщност, Маркрит е много актуална, тъй като беше свързана с фамилията на премиера Беров - първия "български Драги", управлявал страната от 30.12.1992 г. до идването на Жан Виденов през януари 1995 г. Сега нали всички очакваме ГЕРБ и ППДБ да се договорят за втория "български Драги" - митичния равноотдалечен премиер, след изборите в неделя: Даниел Вълчев, Марин Райков, Ивайло Калфин, Филип Димитров, Иван Костов или някой друг.

От Маркрит тръгна и модата богатите да срещат красивите по такива места, преди да отидат на вечеря на Панорамата на Японския/Маринела, а после да се включат в импровизирания автосалон с расовите си возила пред модна диско-и/или-чалготека. Пример: постоянното присъствие Косьо Самоковеца-Цеци Красимирова в Маркрит, почти под прозорците на любовното им гнездо...

Някои от нещата на външната или на вътрешната минивитрина напомнят по имидж, направа и рецептура за онова време - примерно петифури Гараш или скалички. Но има и по-модни фаворити - ние харесваме Мус Лукс - полусфера от шоколад, изпълнена отвътре само със (също шоколадов) мус. Преди това сме опитвали Меренгата. Вътре няма целувки, както подвежда името, а шоколадов мус, но с блат.

Мястото е малко, но достатъчно, цените са доста добри на фона на актуалните котировки в софийските заведения - двата изброени по-горе актуални топмодела от витрината например са в зоната на петолевката, докато на повечето места десетолевката вече не стига за подобни изделия, които често са с по-ниско качество.

Борис Ангелов