„Не задавай въпрос, на който не знаеш отговора”, споделя с една от историите от опита си (с Иван Костов) супер важно правило не само за журналистите, но и за всички хора Валя Ахчиева в премиерната си книга Открито, кръстена на предаването й, което става на 30 години.

Винаги съм мислил, че нейното „Открито” означава „Разкрито”, а тя разказва в томчето, че всъщност има предвид „Отворено”.

Книгата е учебник по репортерство, не по актуалната в момента „журналистика” на слушалките, изобилства от прекрасни лични истории в стил „Умри, но свръзка дай”, превърнали се в разследвания и интервюта с личностите, които направиха... историята на България през целия преход.

И Открито не умря 5 години, след като цензурата с конкретни, посочени от нея имена, я отстрани от БНТ. Тя разказва как. След петилетка на спиране и тръгване на предаването заради разследванията й за износа на ваксини, което прати министър в прокуратурата, за незаконен шеф на СГСъд, за империята на Марешки и руската връзка, то е сппяно в края на 2019 г. След това продължи в нета и Евроком.

Книгата се чете на един дъх и като екшън-трилър, който не спира от 1990 г. до днес. Понеже предстои да гледаме вариации по темата със съвременни политици – любима история е как след вземането на имунитета на експремиера Андрей Луканов като депутат, тя се преборва с охраната и сяда в колата му, за да заснеме интервю с него. И, когато стигат в дома му, го прави на нощна лампа, като класика на разпитите, като взема електроуреда от собствената спалня на човека, когото поне литературата ни издигна до Кръстник на Прехода. Няма по-голям драматург от живота.

Книгата е лекарство срещу страх. Чудесно съвпадение се оказа премиерата точно във Военния клуб навръх Деня на народните будители. И не се разказва само за журналистическа смелост, но и за чисто човешка – за самотната майка, която идва в БНТ, където никой не я чака, рискува финансова несигурност – започва само на хонорар, за да се издигне с амбиция и много работа до водеща на най-гледаното през 90-те предаване Панорама на единствената национална тв на онази епоха.

Книгата е и помагало за свобода и достойнство. Прекрасна е историята за „още един човек в студиото”. Когато й налагат с цената на заплахи от най-високо ниво събеседник за Панорама, когото тя не е канила, разговаря с госта, когото е искала, а „ръководството” не, а после дава думата за монолог на „още един човек в студиото” – виден депутат.

Така се прави, не се надвиква като на пазара, както днешните „водещи” със слушалките в ушите, в които им нашепва неизвестен глас.

Понеже излиза 10 дни преди 35-годишнината на формалния старт на Демокрацията и Прехода – 10 ноември, книгата е безпристрастно свидетелство в развитие как стигнахме от „романтичния период” на истинска свобода до „демократурата” на момента. Която няма нищо общо със свободата на словото, но я живеем, независимо, че формално сме в ЕС и НАТО с така често цитираните евроатлантически ценности, издигащи именно тази свобода в култ. Да, ама не, както казваше една друга тв легенда.

Борис Ангелов