За първи път гледам с такава лекота български филм. Диалозите се чуват добре, артикулацията и произношението на персонажите е чудесно добро, а актьорската им игра е впечатляваща - отличен шест за всички звукари! Личи си, че режисьорът Димитър Димитров има усет и визия за това как трябва да бъде направляван един биографичен филм за една легенда. Сценарият на Емил Бонев е спазил всички правила в сюжетостроенето, което го прави интригуващ, вълнуващ и градивен. Няма какво повече да се каже по тази тема, защото създателите на филма - и продуцентите Иван и Андрей, и Димитър Димитров и Емил Бонев и операторът Борис Славков са обърнали особено внимание на достоверността и са се доверили напълно на своя главен консултант, а именно съпругата на Гунди Величка Маркова-Лита. Този филм не е базиран на роман, базиран е на нейните спомени, нейните думи, нейните дълбоки преживявания.

Тряба да се отбележи страхотната работа, която са свършили не само главните лица зад кадър, а и всички замесени в цялостния процес - всички участвали в правенето на костюмите, декорите, прическите на героите и атмосферата, която изненадващо приятно наистина ни пренася в онази отминала епоха, в духа на Народна република България. Монтажът на Виктория Радославова е издържан, кадрите се сменят плавно. Не "скачат", както му викаме ние в кинаджийските среди, усеща се компетентност в редуването на кадрите и построяването им в целия близо 3-часов български шедьовър. Операторското майсторство е на световно ниво и поздравленията са за Борис Славков, който заяви, че е отдал много време за разработване на сцените, особено тези включващи отношенията между персонажите. Благодарение на сценографията на Ванина Гелева и костюмите на Бойка Младенова ние, като зрители, не се дразним от недостоверността на това, което виждаме, казваме си: "Еха, наистина сякаш сме в 60-те години на миналия век, това възможно ли е?".

А музиката...музиката остава в душата и съзнанието ни за дълго. Тя е дело на Георги Стрезов и Добрин Векилов-Дони, чийто роднина е самият Димитър Пенев, изигран във филма от Петър Дочев. Да не говорим за финалната песен Синева, изпълнена от Мария Нейкова. Аз, лично, по-разтърсващ финал на наш филм отдавна не бях гледал. Изживях катарзис, а катарзисът е пречистването, което получава човек, когато филмът е бил много добър.

Всички актьори изиграха ролите си по лек и ненатоварващ ни начин, със сигурност приели много на сърце героите си, а злодеите Пенко Господинов и Владимир Люцканов бяха толкова добри, че наистина си заслужиха "намаразването". Личи си, че актьорите наред с Димитър Маринов, Параскева Джукелова, Стоян Радев, Емил Марков, Александра Костова, говорителите Юлиян Вергов, Свежен Младенов, Стефан Щерев и всички останали млади попълнения са водени от добър режисьор осъзнаващ отговорността, която има, за да пресъздаде историята на един великан. Но, безспорно, чрез ролите си Павел Иванов и Александра Свиленова най-много се доближиха до истинските личности и всеки един от нас веднага започва да си мечтае за същата любовна история като тази на Гунди и Лита. Е, пожелавам я тази любов на всеки от сърце!

Този филм не е просто за футбол, не е просто Левски. Този филм е учебник по доблест и чест! Учебник по любов. Показва истинската същност на Георги Аспарухов-Гунди. Въпреки всички перипети, всички удари и контузии, той мъжки продължава напред с вдигна глава, с усмивка и с голяма доза честност, доброта, уважение и джентълменство към всеки един човек. Гунди не е бил нагаждач и подмазвач, не е искал да бъде част от "системата" само и само да живее по-добре, той е искал сам, чрез труд и лишения, да извоюва мястото си сред великаните без мания за величие. И само за протокола, по негово време само Пеле и още един бразилски футболист са били оценявани на повече пари от него. За да не ви убивам удоволствието, идете, гледайте филма и разберете всички подробности.

А жена му Лита е най-добрият пример за това как една съпруга трябва да подкрепя и обича своя любим в добро и зло. Дори да са били сами срещу всички, те винаги са се държали заедно. Но истината е, че те са имали цялата любов на българската нация и никога не са били сами, неслучайно на Гунди са му викали Президента.

Не на последно място трябва да споменем и подвига на Иван и Андрей, които показаха, че доброто българско кино е възможно, че индустрия у нас има и че това не е просто една мечта, а е модел на правене на филми, който задължително трябва да бъде утвърден и дори надграден, за да има развитие. Въпреки отказите да им бъдат отпуснати държавни пари за събиране на бюджет, е добре управниците ни да постъпят умно и да се усетят, че е време държавата най-после да вложи изключително много в култура и конкретно в Негово Величество -киното. Няма да изброявам кои са хилядите предимства и дивиденти на това една държава да дава милиони за кино, защото след като се случи, то, те ще се видят и разберат от всички ни. Затова само ще изброя имената на няколко страни, а тълкуванието остава за вас - САЩ, Турция, Индия, Китай, Франция, Италия, Русия, Сърбия. Чрез кино тези нации спокойно могат да упражняват влиянието си и налагат културите си по света, а както знаем, някои отдавна го правят.

Гунди никога няма да бъде забравен, той няма да отмине, както в песента Синева. Той ще остане завинаги жив в нашите сърца. В сърцата на феновете на Левски и в сърцата на всички онези, които гледат филма Гунди - Легенда за любовта, защото ще разберат, че не футболът и отборът са важни, а достойният човек Гунди, най-великият български футболист, от когото всички ние да се учим. Президента!

Тони Коцаков