ДРЕВЕН БЪЛГАРСКИ КАЛЕНДАР с нулев ден Игнажден
(Днес 20.12.)

Древните българи са ползвали своя календарна система, която се е състояла от два основни елемента –  годишен календар  и група от 12 поредни години,  които били обединени в един 12-годишен цикъл. Дванайсетгодишният календарен цикъл се основава на 12-годишния орбитален период на Юпитер(гигантска газова планета от Слънчевата система, с една орбитална обиколка около Слънцето за близо 12 земни години).

По вид Древния български календар е слънчев.

Заради своята точност е ползван и от други народи. При съставянето му и при неговото усъвършенстване са ползвани точни астрономически и математически познания. Не е установено дали древните българи са заимствали тези знания от друга цивилизация или са достигнали до тях чрез собствени наблюдения и изследвания. Част от колобрите – висшите жреци, са се занимавали основно с астрономически изследвания.

Огромен брой българи не са и чували, че нашите прадеди са стигнали още в дълбока древност до такъв интелектуален и културен връх. Древните българи определят началото на своето съществуване преди 7527 години, което съвпада с научните доказателства за потопа в Черно море преди около 7500 години. Те създават календар, който се различава само с няколко секунди от астрономическия. Със своят 12-годишен цикъл, той е доста сходен с китайския, но е по-стар и е негов първоизточник.

Годините са наречени с имена на животни, а всяка година съдържа 12 месеца. Новата година започва с най-късия зимен ден – Игнажден(Еднажден), който е НУЛЕВ и не участва в никой месец или седмица. Празнувала се е в нощта на 21-ви срещу 22-ри декември - в деня на Зимното Слънцестоене.

Останалите 364 дни от обикновената(невисокосна) година се разпределят в четири еднакви тримесечия (сезони) по 91 дни или 13 седмици. Това позволява годината, както и всеки сезон, да започват винаги в неделя – първият ден от седмицата.

Първият месец от всеки отделен сезон има 31 дни, останалите два месеца от сезона – по 30 дни.

Всяка четвърта година е високосна – от 366 дни. Тя се различава от обикновената, единствено по това, че след шестия месец съдържа 2-ри НУЛЕВ ДЕН, наречен Ени-Джитем.

Както вече стана ясно, всяка година носи имената на животно, като това се отнася и за зодиакалните цикли.

1. СВИНЯ/ПРАСЕ/ГЛИГАН (прабългарско име Дохс, Докс). Години по Григорианския (официалния календар): 1911, 1923, 1935, 1947, 1959, 1971, 1983, 1995, 2007, 2019 г.;
2. МИШКА/ПЛЪХ (прабългарско име Сомор). Години по официалния календар: 1912, 1924, 1936, 1948, 1960, 1972, 1984, 1996, 2008, 2020 г.;
3. ВОЛ (прабългарско име Шегор). Години по официалния календар: 1913, 1925, 1937, 1949, 1961, 1973, 1985, 1997, 2009 г.;
4. БАРС/СНЕЖЕН ЛЕОПАРД (прабългарска дума Паръс, старобългарска дума Пардусъ). Години по официалния календар: 1914, 1926, 1938, 1950, 1962, 1974, 1986, 1998, 2010 г.;
5. ЗАЕК (прабългарска дума Дван, Дванш). Години по официалния календар: 1915, 1927, 1939, 1951, 1963, 1975, 1987, 1999, 2011 г.;
6. ЗМЕЙ (Наричан още с българските думи Вер, Драгун, Кала, Слав). Години по официалния календар: 1916, 1928, 1940, 1952, 1964, 1976, 1988, 2000, 2012 г.;
7. ЗМИЯ (прабългарска дума Дилом). Години по официалния календар: 1917, 1929, 1941, 1953, 1965, 1977, 1989, 2001, 2013 г.;
8. КОН (прабългарска дума Таг, Тек, Теку). Години по официалния календар: 1918, 1930, 1942, 1954, 1966, 1978, 1990, 2002, 2014 г.;
9. МАЙМУНА (прабългарска дума Песин, Писин). Години по официалния календар: 1919, 1931, 1943, 1955, 1967, 1979, 1991, 2003, 2015 г.;
10. ОВЕН (прабългарска дума Север, Суръх). Години по официалния календар: 1920, 1932, 1944, 1956, 1968, 1980, 1992, 2004, 2016 г.;
11. ПЕТЕЛ (прабългарска дума Тох, Тах). Години по официалния календар: 1921, 1933, 1945, 1957, 1969, 1981, 1993, 2005, 2017 г.;
12. КУЧЕ (прабългарска дума Етх, Етхъ). Години по официалния календар: 1910, 1922, 1934, 1946, 1958, 1970, 1982, 1994, 2006, 2018 г.

Източник: historybg.info