„Всички добри истории, както в живота, така и в киното, се свеждат до две основни сюжетни линии: или някой заминава на пътешествие, или в някакъв град пристига непознат. Бих казал, че аз съм и двамата – този, който си е отишъл, и чужденецът, който е дошъл“, пише Райко Гърлич в автобиографичната си книга „Още по едно за из път: Режисьорски бележки за изгнанието, семейството и киното“.

Райко Гърлич е роден през 1947 година в Загреб. Като ученик се занимава с експериментален театър, а по-късно следва философия. През 1967 година записва кинорежисура в Академията за сценични изкуства в Прага ФАМУ – мечта на много младежи от Югославия по онова време, сред които Сърджан Каранович, Горан Паскалевич, Горан Маркович, Лордан Зафранович и малко по-късно – Емир Кустурица. По време на следването си във филмовия факултет става свидетел и участник в Пражката пролет през 1968 г.

„С времето Прага стана нашето споделено минало,“ – казва Гърлич в интервю за списание CorD. – „Отидох там като дете и се завърнах като зрял мъж“. Част от филмографията му е фокус за цензурата на югославските власти – филмите „Всички хора са добри в лошото общество“ (1969), „Възхвала“ (1971), „Питейна вода и свобода“ (1974), „Обича се само веднъж“ (1981) са забранени за публичен показ, но в същото време неговата творба „Браво, маестро“ (1978) е номинирана за „Златна палма“ в Кан.

През 90-те години Райко Гърлич преподава кинорежисура в Академията за драматични изкуства в Загреб и в университетите в Ню Йорк и Охайо, където работи и до днес. Той е един от 56-мата основатели на Европейската филмова академия. Основател и директор e на Imaginary Film Academy, Грожнян, Хърватия, и Атина, Охайо, САЩ, където за седемте години, в които съществува, са се обучавали повече от двеста и петдесет студенти от тридесет и една държави и около четиридесет професионалисти в областта на киното.

Филмите му смело и честно разкриват болезнените истини на Балканите, улавяйки сложността на човешките взаимоотношения в политически и социално наситен контекст. Дълбоката им хуманистична визия прави Райко Гърлич един изключителен творец, който оставя траен отпечатък в европейското кино.

Наградата на София на Столичната община за извънреден принос към киноизкуството ще бъде връчена на Райко Гърлич на Официалната церемония по връчване наградите на 29-ия Международен София Филм Фест на 22 март 2025 година в Зала 1 на НДК.

В София режисьорът ще представи най-новия си филм „Всичко си има край“, който съчетава елементи на криминален трилър, филм-ноар, романтика и сатира и има силно послание по отношение на корупцията в хърватската обществено-политическа сфера. Филмът е напрегнат разказ за интриги, в който никой от героите не може да има морално предимство. Сценарият е написан от Анте Томич и Райко Гърлич по произведения на писателя Мирослав Кърлежа. „Всичко си има край“ е копродукция между Хърватия, България (РФФ Интернешънъл), Сърбия и Черна гора с подкрепата на ИА „Национален филмов център“. Продуцент от българска страна е Стефан Китанов. В главните роли ще видим Живко Аночич, Борис Исакович, Йелена Джокич, Емир Хаджихафизбегович. Във филма участва и българската актриса Анжела Недялкова. Звукозапис на терен и мишунг – Момчил Божков. Част от постпродукцията е реализирана в Доли медия студио, които са и национални копродуценти на филма.

В рамките на 29-то издание на Международния София Филм Фест зрителите ще имат възможност да видят и кратка ретроспектива, включваща едни от най-значимите филми на Райко Гърлич, сред които „Граничен пост“ (2006), „Само между нас“ (2010) и „Конституцията“ (2016).

„Щом работите, за да привлечете вниманието на милиони зрители, трябва да използвате серия от елементи, които да направят филма възможно най-атрактивен. И той неизбежно започва да наподобява обществените места. Ние сме автори на филми за малки народи и снимаме тези филми на езици, които се говорят от малък брой хора. Ако се стремим да пригаждаме такива филми за широка международна публика – губим и себе си, и филма. Старая се моите филми да бъдат колкото се може по-локални, да се потопят възможно най-дълбоко в реалността, защото мисля, че само така могат да бъдат разбрани от някой, който гледа истроията в Антарктида,“ – споделя режисьорът в интервю за списание corD.