Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:

- Аз изчезвам скъпа, Човекът ще дойде скоро.

Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата,надявайки се да реализира продажба.

- Добро утро, Мадам, аз бих искал да....

- Оооо, няма нужда да обяснявате, аз Ви очаквах. - прекъснала го малко нервно г-жа Иванова.

- Наистина!?! - озадачил се фотографът. - ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета.

- Точно на това се надяваме, аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте.

След минута госпожата попитала изчервявайки се:

- Ъмм, откъде ще започнем?

- Оставете всичко на мен госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме.

- Ваната!? Пода на хола!? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо.

- Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата.

- Боже мой! Това е многоо.... - ахнала г-жа Иванова.

- Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действа прибързано. Аз лесно мога да Ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована.

- Зная това. -  тъжно отвърнала г-жата.

- Позволете да Ви покажа някои от моите произведения. - казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета.

- Ето това го направих в рейс на градския транспорт.

- Боже господи! - възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка.

- А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. - продължил фотографът.

- Било е трудно?!?

- Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина, за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.

- Борисовата градина !?! - разширили се очите на г-жа Иванова от изумление.

- Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него, докато работя с майката!

Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала .

- Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашия, ъъъ, апарат!!!???

- Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, да извадя триножника и да започваме работа.

- Триножник !?!?!?

- Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник, не мога да работя ефективно с него.

- !?!?!?! .....

- Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!