Серийна моногамия – под това назнавание психолозите определят „съкратения хоризонт на семейния живот” в първата четвърт на 21-ви век, когато основата на партньорството вече не е друго, а понятието ВРЕМЕННОСТ. Тя води и всичко останало по веригата – от т.нар. Ново семейство до т.нар. Нови деца. Днешният ни лайфхак е посветен на умението да го приемем и да действаме адекватно на обстоятелствата, като първо си ги обясним психологически, физиологически и икономически.

Временността води до различно отношение към собствеността – стремително пада процентът на притежание на собствени жилища, а колите са почти 100% на лизинг.

Това е коренна промяна спрямо идеята за един дом/едно семейство за цял един живот.

Не ни остана нищо друго постоянно, освен промяната!

Различно е и отношението към инвестициите в децата, в тяхното образование и в бъдещето изобщо.

Не само хоризонтът е по-близък, отколкото преди четвърт век, да не говорим за половин, а и никой вече не очаква да „хване” един занаят и да го упражнява цял живот. Не го очаква дори от децата си.

Така се променят и очакванията към онова, което се нарича Ново образование и за което ще пишем в следващия ни лайфхак. Не се променя само оценката за образованието изобщо като основа на бъдещето.

Но е коренно различна представата за него, която още обичат да използват като клише у нас .- че било „консервативна система”.

Обстоятелствата около нас се променят супер бързо. И целият ни живот се подчинява на тази ВРЕМЕННОСТ навсякъде и във всичко.

От своя страна, това до голяма степен отменя съзнанието за ПРИНУДА децата и семействата да следват онази логика, на която се основаваше следвоенната епоха и годините до началото на този век.

А именно на принудата се базираше цялата идея за образование и възпитание до момента и разбирането ни за нашето място в света изобщо.

Общото схващане вече е:

НИКОЙ НИЩО НЕ Е ДЛЪЖЕН

ПАДАТ СТЕНИ И СЕ ЗАЧЕРКВАТ ВСИЧКИ ГРАНИЦИ

ПАДАТ ИЗИСКВАНИЯТА И ЗАБРАНИТЕ

Последното води до повече свобода, което пък означава повече стрес: пряко следствие от съзнаването на липсата на сигурност в пространството и във времето.

Което пък значи повече психически проблеми и повече психически заболявания като следствие на повишените нива на стрес, а оттам – на тревожност.

Вместо всички да се боим от Времето, което хората са описали и чувстват от Древния Египет насам – вече 5000 години, вече имаме времеННОСТ, с която свикваме.

А ако искрено я примем, ще бъдем победители в свят, който се основава на нея.

Всичко това, което ни се случва, не се дължи само на технологиите, както често се оправдаваме пред себе си и пред другите. По-точно: те не са причина, а са следствие на онова, което се случва като процес.

А главно на факта, че никога досега във времето хората не са били с толкова малко ограничения от икономически характер, с толкова голяма достъпност на всичко, с толкова голяма свобода във всяко отношение.

Проявления, които доказват горното правило са както по-късното проговаряне на Новите деца, така и самото им по-късно появяване на бял свят.

Ако за първото статистически установената дълги десетилетия граница беше 1 г. и 8 м., сега вече е 3 години.

Ако преди бракът и раждането на първо дете са били „задължителни” в първата половина на 20-те години на родителите, сега брак изобщо няма или е краткотраен – не са „законно” семейство над половината от двойките, множат се в пъти самотните родители, а дамите раждат премиерно и след 30-те, и дори след 40-те си години.

При мъжете пък първородните идват и след 50-те и така до след 90-ата им година. Даже при най-богатите и най-осигурените, при които усещането за стрес би следвало да бъде най-малко осезаемо. И дори особено при тази висша класа в съвременното общество.

То вече не само не порицава „закъснението” на „старите моми” и „старите ергени”, както беше цял 20-и век до края на 80-те години не само при соца, но и в католическите държави.

А и поощрява голямата промяна към възцаряването на Новото семейство и Новите деца, тъй като те се появяват в по-зряла възраст и при по-голям опит на родителите. Което предполага и по-малко грешки.

Всичко това, освен психологическа, има и своята напълно естествена – физиологическа логика, поради удължаването на младостта (нейната граница от 25, 30, 35 години постепенно се вдига до сегашните статистически 43) и на старостта с растежа на цялата продължителност на живота.

Който не започва от вчера или от днес.

Тази година се навършват точно 50 години от неговото начало с въвеждането през 1975 г. на антибиотиците. По темата как те промениха живота ни, включително и психологически, освен физиологично, ще обсъждаме в следващ лайфхак текст. Статистиката показва истинско чудо, за което ще четете подробно.

Цялата тази система без система, в която живеем, независимо дали го искаме и го осъзнаваме, води до устойчивия тренд на ОТКАЗ ОТ НОРМИ И ТРАДИЦИИ, установени през 20-и век - между двете световни войни и особено след Втората от тях.

Борис Ангелов