"Най-страшен е самият страх", гласи класическата фраза и според психолозите тя е напълно правдива. Особено, що се отнася до т.нар. страх от грешка, който създава у нас психологически проблеми, нужда от компенсация (комплекси), а и може да се развие в заболявания не само на душата, но и на тялото с натрупване. На това е посветен днешният ни лайфхак.

Страхът, разбира се, е естествено състояние на човека, останал от животинската ни природа и е породил инстинктите ни, но страхът от грешки е наше интелектуално надграждане, което ни вреди.

Най-често той е породен от нещо, което вече сме засягали по друг повод като тема. А именно: ЧОВЕК СИ ЗАБРАНЯВА.

Това е продиктувано от наложените обществени модели, които още наричаме кой знае защо "норми". Става въпрос за разбиранията кое е редно/нередно, позволено/непозволено, прието/неприето.

Разбира се, не всички те са вредни, но мнозинството от тях са остарели, понеже са 80-годишни и не са адаптирани към нашия свят, който преживява революция в развитието си в момента.

Тези не винаги правилни и не винаги полезни забрани са най-прекият път към пасивно-агресивно поведение, т.е. към агресирането, което става все по-голям проблем на същото това общество.

И водят до саморазпада му на отделни все по-малки групи, което личи дори и по изборните резултати от България до Германия и Франция с раздробяването на вота и началото на края на големите партии. А партия в превод е част.

Което пък, парадоксално, се комбинира със страх от самота.

Това натрупване на забрани и агресия води до повишаване на тревожността, което се превръща в огромен психологически проблем не само за всеки поотделно, но и за всички заедно и започва да води до вътрешен взрив - имплозия, и на двете нива.

Плодовете на този вид агресиране/самоагресиране са и кенсъл културата, и хейтът и игнорът в нета. В който т.нар. социални мрежи от нещо, чийто смисъл е на свързване на хората, са се превърнали в друго нещо, което ги оплита и ги задушава, разрушавайки връзките между тях.

Водени сме от много страхове от грешки - дали изказвам популярна позиция, т.е. дали няма да остана самотен и неразбран. Или пък дали изглеждам по начина, по който бих бил приет - реакцията на това са доукрасяваниията не само на селфитата и снимките, които правим с/на хора, но дори и на пейзажи, за да изглеждаме по-богати, по-щастливи, по-красиви, по-приети и приемащи, отколкото сме.

Примерите могат да бъдат многобройни и с други (само)забрани. Това всъщност винаги е едно и също - страх от грешки, които да ни направят неприети.

Този страх от грешки от всякакъв вид и характер започва да става воденичен камък, защото ни пленява в мрежа от условности и страдане да изпълняваме отдавна остарели норми, основани на опита на един аналогов свят, конструиран след Втората световна война.

Имаме страх от грешки, защото имаме и друго нещо, което сме обсъждали - синдром на отлагането на/за бъдещето.

Водени сме от манията да не сбъркаме днес, когато се чувстваме несигурни в един свят на временност, защото разчитаме, че като си забраняваме неща (грешки) днес, ще бъдем по-щастливи/по-богати/по-здрави/по-красиви утре.

Първо, това се отнася за всичко - от храната до връзките.

Второ, гаранция, че бъдещето ще бъде по-сигурно, по-добро, по-спокойно просто няма.

Напротив, опитът показва, че светът всъщност става все по-несигурно място, защото все повече се виртуализира, т.е. губи връзка с реалността и ние се правим, че вярваме в това.

Като защитна реакция, той громи историята и нейните фигури, защото се страхува да си признае своята съвременна нищожност и къса връзките с корените си.

Какъв лайфхак може да се даде за реакция на страха от грешки, който се явява нашата най-голяма грешка?

Психолозите съветват да следваме старата класическа максима, че човек трябва да се научи ДА ПРИЕМА хората и нещата, които не може да промени.

И да се опитва да променя само онези малко на брой, които все пак или все още може да промени.

За да бъде щастлив.

Как може да го направи?

Като, вместо да си забранява - от страх от грешки - започне ДА СИ РАЗРЕШАВА. Да си позволява неща, които чувства за правилни, дори да се разминават с някои норми, без да се страхува, че бърка и ще бъде изключен от обществото, ще бъде атакуван за различното си мнение, т.е. ще стане жертва на агресия във вид на хейт или игнор и ще остане сам.

Борис Ангелов