Нейчо Калъчев(1835-1905) е бил овчар суватчия – през лятото пасял овце на пасищата около града, а през есента ги откарвал към Одрин, за да ги продава. Един турчин започнал често-често да си избира най-угоената овца и да я взема, без да плаща. Буен по нрав, младият овчар не издържал и го убил. Бързо напуснал Одрин и се върнал в родна Клисура, където случилото се било потулено. Взели Калъча за пандурин в конака. Получил пушка мартинка – една от най-добрите за времето си. Но не само модерното му оръжие помагало в изпълнението на служебните задължения. Той бил неустрашим, с твърд характер и изключително точен мерник - качества, които последствие неведнъж ще докаже. Дори карловският каймаканин опрял до помощта му. В Гьопса (турското име на река Стряма, така е наричан районът около Карлово) се подвизавала група разбойници с главатар Поряз Имам. Грабели и убивали наред – без значение от вяра и богатство. Поряза бил неуловим, ловко избягвал засадите, куршум не го ловял. Възложили на Калъча да се справи с него. Дали му двама пандури арнаути и устроили засада на разбойника. Придружителите избягали още като видели Поряза, а клисурецът с един изстрел убил разбойника.

Въпреки че Кълча бил на служба в конака, по време на подготовката за Априлското въстание той станал един от най-активните членове на местния комитет. Не само обучавал останалите в стрелба. Той отливал куршуми, като за по-голяма сигурност го правел вечер в една от стаите на училището, после ги разнасял по домовете на съзаклятниците. Като човек, които имал право свободно да се движи с оръжие в ръка, той бил избран за куриер на комитета, придружавал апостола Волов при пътуванията му между Клисура и Копривщица. Заедно с Караджов и Балтов бил упълномощен да присъства на събранието в Оборище. Там охранявал клисурските представители. По време на въстанието безспорните му качества го направили един от първите помощници на Никола Караджов, избран бил и за стотник. Своята решителност и твърдост Нейчо Калъчев проявил и в дните на самото въстание. Той окървавил въстанието в Клисура – убил първата жертва - турско заптие, което искало да премине през завардените за влизане и излизане пътища. Броят на клисурските въстаници е твърде малък – 300-350 човека, а се изправят срещу 2000-ен башибозук. Затова примерът на Калъча бил изключително важен в минутите, когато всяко колебание можело да увлече след себе си и малкото кураж, останал у априлци. Когато настъпил моментът на сблъсъка, неравенството на силите бързо проличало. Източната част на града вече била в пламъци, въздухът - раздиран от писъци. Тогава се проявил най-точният стрелец. Нейчо Калъчев успял да убие един турски ага и неговия знаменосец. С точен изстрел повалял и останалите, дръзнали да вдигнат сваленото знаме. Това смутило нападателите. Събрали се да обсъдят положението и така настъплението спряло за около час. Броени минути, но безценни за жителите на западната част от града. Благодарение на Калъча шансът им за спасение станал по-голям и така жертвите в Клисура са двойно по-малко.