Ако оставате в София по Великденските или ще останете по майските празници, има място, което си заслужава да откриете или да си припомните. Това е Монументът Знаме на мира - уникален в целия свят, който кой знае защо съвременните търсачки наричат „парк-комплекс Камбаните”, все едно е хотел или ризорт. И преди, и сега народното название на архитектурната и не само забележителност е Камбаните. Но просто Камбаните. Недотам умните ни гидове и турагенти още не са се сетили, в епохата на бум на архитектурния туризъм, че това е златна мина, та не е включена в никой маршрут и не се радва на интерес от тяхна и на гостите им страна.

Стигането е лесно – ако сте с кола – свървате от Околовръстния път на втората отбивка – към Младост, след онази за Декатлон, но не завивате вляво, а на кръговот кръстовище продължавате напред. На следващото кръгово сте вдясно и ясно виждате целта. Ако пък идвате от бул. Ал. Малинов, т.е. от Младост, след аутлет-мола, на последния светохар влизате в локалната дясна лента, минавате през тунела под естакадата, по моста над Околъвръстния път и виждате ясно целта пред себе си.

Ако пък сте без кола, слизате на метростанция Бизнеспарк - на 15-ина минути от топцентъра, минавате през тунела от едната страна или покрай билдингите от другата, разфождате се по моста и след десетина минути все напред, сте на Камбаните.

Има оформени два паркинга – по-долен и по-горен, като избирате според наличността на места, ако сте с автомобил. Камбаните са вдясно от долния парк и влизате в комплекса им отдолу, като пътеката извива вляво и нагоре и по стълби се изкачвате до тях фронтално. От горния паркинг вървите направо и монументът ви се пада вляво.

Самият паметник на брутализма и модернизма, издържан в авангаден за 70-те години стил, съдържа бетонна ниска част, фоормена в кръг около висок обелиск. И по долната, и по горната част има камбани.

В ниската част са подредени около сто различни камбани, подарени от страните, участвали навремето в детските асамблеи. Самият монумент носи нейното име Знаме на мира и е построен за първата – през 1979 г.

Най-впечатляващи са нетрадиционни камбани като огромната японска, която се удря със специално дърво, по-традиционната, но също красива българска, която е сред най-големите, както и още много.

Има даже камбани от несъществуващи вече страни като Съветския съюз, ГДР или Чехословакия.

Можете да ги биете леко и силно, което е голяма забава за децата, които със смях винеят наоколо и се смеят от сърце.

В горната част камбаните в своеобразния „купол” на обелиска са символи на различните континенти – съответстват на броя им, и преди 1989 г. на всеки кръгъл час свиреха специално написана за тях от гениалния Добри Палиев композиция – звънка мелодия като никоя друга, изпълнявана от нарочни музиканти.

Около причудивите здания има хубав парк, не добре поддържан, какъвто беше при соца, но все пак доста приятен. И сега много хора, предимно от Младост, го използват за разходка и дори за пикник, за спорт на открито и всякакви други „пленер” занимания.

Зоната около Камбаните е превърната във вилна, като освен хубави богатски къщи, има и цели резиденциални комплекси. При самия монумент улиците са със сравнително добра асфалтова настилка, но встрани „пълзящите” към Витоша къщи са удостоени с разбити коларски пътища и Столичната община се прави, че не съществуват, въпреки че им е взела пари за право на строеж.

Борис Ангелов