В „За буквите“ за първи път българин защитава правото да се пише на роден език

В навечерието на 24 май сдружение „Българска история“ представя ново издание на „За буквите“ от Черноризец Храбър – едно от емблематичните произведения на старобългарската книжовност.

Създаден в края на IX век, текстът е сред първите известни български съчинения, в които се аргументира необходимостта от използване на писменост на роден език.

В съчинението се откроява ролята на Константин Кирил – Философ за създаването на славянската азбука, като се посочва преходът от „черти и резки“ към „букви“.

„За буквите“ е произведение със съществена историко-културна стойност, което отразява началните етапи на българската книжовна традиция и формирането на културна идентичност“, подчертават от сдружение „Българска история“.

Изданието е подготвено от доц. д-р Ива Трифонова от Кирило-Методиевския научен център при Българската академия на науките – утвърден специалист в областта на старобългарската литература и текстология.

Книгата съдържа паралелно представяне на всички запазени старобългарски преписи, съвременен превод, научен апарат и въведение, изясняващо историческия и филологически контекст на творбата.

„С настоящото издание се стремим да осигурим достъп до културно значими текстове чрез формати, които съчетават академична достоверност, езикова прецизност и визуална стойност“, уточняват още издателите.

„За буквите“ е част от дългосрочната инициатива на сдружение „Българска история“ за публикуване на фундаментални български текстове в съвременен и представителен вид. Сред останалите заглавия в поредицата се открояват „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски, „Буквар с различни поучения“ на Петър Берон и „Стематография“ на Христофор Жефарович.

Изданието е достъпно в онлайн магазина на „Българска история“ и в избрани книжарници.