Фестивалът в Кан е единственото място в света, на което филмите се представят нарочно с имената на режисьорите, не на звездите си, както иначе се прави на всеки киноплакат или реклама. Защото на Кроазет се предполага, че поне тук именно на стратезите се пада голямата чест също да бъдат звезди. Само че тази година холивудските звезди нападнаха територията на режисьорите и хит бяха актьорските филми, въпреки известното подценяване, в това число от критиката.

Трима суперактуални холивудски знаменитости от пред камерата засрамиха майсторите зад камера, превръщайки втората конкурсна програма Особен поглед в по-интригуваща и по-конкурентна от първата. Невероятно, но факт, както установихме на мястото на събитието.

Освен, че позна победителя в първия конкурс за Голямата палма, 19 минути също така посочи предварително филма на Скарлет Йохансон - неин режисьорски дебют, като най-интересен във втората програма на фестивала Особен поглед. Елинор Велика е лека и по-добра вариация на темите на Уди Алън, с когото Скарлет беше преди 20 г. за първи път в Кан като главна актриса в неговия Мач пойнт. Тя превръща сарказма му в ирония, пипа по-нежно от него и по еврейската тема и по показването на любимия им Ню Йорк. Филмът е вълнуващ и въздействащ, предизвиква и смях и сълзи, при това искрено.

Повече овации спечели Харис Дикинсън, който в момента е хит с толкова обсъждания си филм с Никол Кидман Babygirl, а дебютирал в Кан преди 3 години като главния актьор в получилия Палмата Triangle of Science. Той не можа да скрие недоволството си, че филмът му Урчин взе само награда за мъжка роля, докато поразговаря с мен за кратко, после се снима и позира единствено за автора на статията, покри се за малко в тоалетната във фоайето, завардена от бодигард, и отказа с търпението си чакащите го след награждаването на Особен поглед ловци на кадри и автографи.

Хронология на водата е най-прекрасно снималият плуване филм в историята и също има звезда от актьорството за режисьор - Кристен Стюард, чийто филм също беше оценен повече от зрителите, отколкото от журито на иначе силната селекция Особен поглед - втората конкрусна програма в Кан.

Там призовете залитнаха според ориентацията на шефката на комисията към LGBT тематиката, като изкючим отчитането на играта на двамата палестински братя Тарзан и Араб, които са канари като синове на Сандокан и показаха своята Газа преди войната и разказвайки от сцената на награждаването за мъката и глада й днес, вдигайки публиката в зала Дебюси на крака.

И докато Скарлет, Харис и Кристен не намесват себе си в своите филми, още двама актьори имаха филм, изцяло подчинени на тях.

Die, my love e направен, за да подчертае големия талант на Дженифър Лоурънс, сякаш иска още един Оскар за изпълнението си на постродилната депресия на майка в затънтената американска провинция, дошла от Ню Йорк там, защото мъжът й - само подкрепящия я с ролята си Робърт Патинсън, е наследил разпадаща се къща от своя чичо, застрелял се - с извинение - в задника. Даже големият Ник Нолти в епизодичната роля на бащата на Патинсън не засенчва наистина прекрасната Дженифър - в този случай буквално до полуда. Която на живо е едно скромно и мило момиче, което няма много общо с тигрицата на екрана.

"Как ми хрумна идеята за филма? Ами гледах тук преди 4 години Бенисио дел Торо. И реших, че ще направя филм, основан само на него", призна си Уес Андерсън за своята Финикийска схема. Френската преса буквално го обвини саркастично, че е измислил нов жанр: "филм без сюжет", което той косвено и призна с горните думи пред 19 минути.

За още по-отчайващото от американското представяне в Кан - четете в следващите публикации от най-големия световен форум на киното.

Борис Ангелов, Кан

Спец.пратеник на 19 минути