Куентин Тарантино обича безброй стари филми, но е признавал, че не е фен на един от майсторите на киното, наричайки един от най-добрите си филми „посредствен“. Тарантино започва кариерата си като продавач във видеотека, работа, която не само засилва любовта му към жанровото кино, но и му помага да овладее формата си, когато самият той става режисьор. Той обича всичко - от уестърни и кунг-фу филми до blaxploitation филми и филми на ужасите. Той обаче казва, че не е фен на една от признатите легенди на филмовата индустрия.

Обикновено, когато Куентин Тарантино говори за режисьори или актьори, той усложнява нещата на повечето хора. Той ще възхвали всички - от неизвестни актьори от кунг-фу филми от 70-те години до големи холивудски звезди и изглежда изпитва дълбоко уважение към няколко режисьори, които са работили преди него. Режисьорът, когото повечето хора смятат за един от най-добрите на всички времена, обаче не е в списъка с хора, които Тарантино харесва. Тарантино не само е казал, че не е фен на Алфред Хичкок, но и е нарекъл шедьовъра на режисьора „Север-северозапад“ „посредствен“ филм.

Кадър от филма Север-северозапад, 1959 г.

Алфред Хичкок е смятан за един от най-добрите филмови режисьори на всички времена. Всички, от Стивън Спилбърг до Мартин Скорсезе, го хвалят. Куентин Тарантино обаче смята, че Хичкок е силно надценен. Не само това, но той смята, че един от най-добрите филми на Хичкок, „Север-северозапад“, е „посредствен“. Той също така не харесва „Световъртеж“, въпреки че е обявен за един от двата най-добри филма, правени някога, наред с „Гражданинът Кейн“. След години, в които „Гражданинът Кейн“ е обявен за най-добрия филм на всички времена, списание Sight & Sound го замени със „Световъртеж“ през 2012 г.

Тарантино смята, че хората гледат „Север-северозапад“ и го смятат за „прекрасен“, когато всъщност е „много посредствен филм“.

Въпреки мненията на Тарантино за „Север-северозапад“, повечето хора не са съгласни. Филмът има 97% оценка в Rotten Tomatoes и 94% от публиката. Британският филмов институт, BBC, Гилдията на писателите на Америка и Sight & Sound го посочват сред най-добрите филми в историята на Холивуд. Библиотеката на Конгреса го добавя към Националния филмов регистър през 1995 г., доказвайки наследството му като истински холивудски шедьовър.

Тарантино не е фен на Алфред Хичкок като цяло

Куентин Тарантино не харесва финалите на филмите на Алфред Хичкок.

Кадър от филма Световъртеж, 1958 г.

В разговор с Том Сегура в подкаста „2 Bears, 1 Cave“, Куентин Тарантино не се сдържа, когато обясняваше мислите си за Алфред Хичкок. Той го нарича един от „най-великите режисьори, живели някога“. Тарантино обаче смята, че Хичкок е бил „възпрепятстван“ от студийната система по онова време. Той каза, че най-големият проблем с филмите на Хичкок са в третия акт, в последното действие, въпреки че призна, че „Непознати във влака“ е изключение от правилото, с „великолепно трето действие“.

Тарантино признава, че това е само негово мнение, но филмите на Хичкок просто са се „затихнали“ и не са завършили така, както според него Хичкок би искал да ги завърши. Тарантино вярва, че филмите на Хичкок биха били по-добри, ако ги беше направил през 70-те години на миналия век, казвайки, че Кодексът на Хейс го е възпирал. Кодексът на Хейс включва самоналожени насоки, въведени в действие в Холивуд от 30-те до 60-те години на миналия век, за да се създадат морални стандарти, които правят филмите „безопасни“ за публиката, особено за децата.

Това е особено очевидно, когато Тарантино казва, че предпочита филмите, които режисьорите са направили, отдавайки почит на Алфред Хичкок.

„Винаги съм смятал, че последователите на Хичкок са развили неговите кинематографични и сюжетни идеи по-добре. Обичам филмите за Хичкок на Брайън Де Палма. Обичам размишленията за Хичкок на Ричард Франклин и Къртис Хансън. Предпочитам тях пред истинския Хичкок.“, заявява Тарантино.

Брайън Де Палма имитира Алфред Хичкок в „Дубльорката“ („Задният прозорец“), „Обсеване“ („Световъртеж/Вертиго“) и „Жажда за убийство“ („Психо“). Ричард Франклин прави продължението на „Психо“ от 1983 г. Къртис Хансън прави един от любимите трилъри на Куентин Тарантино, „Прозорецът на спалнята“, който Тарантино нарича „трилър в стил Хичкок“. Никой от тези филми не може да се сравни с шедьоврите на Алфред Хичкок, но Куентин Тарантино все още се чувства разочарован от по-голямата част от филмографията на Хичкок.

Източник: screenrant.com