Знаете ли, че София има запазен римски амфитеатър, който е два пъти по-голям от пловдивския? Западната му част се намира се в имот до бул. „Дондуков“ между Младежкия театър и Гьоте Институт, който е собственост на НЕК. Друга част от тази находка се намира под бирария „Дондуков“ и самия Гьоте Институт. При откриването му през 2006 Столичен общински съвет е трябвало да направи постъпки през Министерството на икономиката и енергетиката и областния управител този невероятен археологически обект да бъде отворен за посетители.

В момента част от трибуната e вградена и консервирана във фоайето на хотел „Арена ди Сердика“, който е поне на 25 метра от разкритата част. Амфитеатърът е открит през 2006 година и след преустановяване на разкопките е дадено разрешение за строителството на хотела - това предизвиква обществен скандал и обвинение в немарливост и незаинтересованост от страна на общината.

В статия от 14 юли 2006 Mediapool дава повече информация за амфитеатъра:

Разкопки разкриха наличие на огромна амфитеатрална арена в центъра на София. Това съобщи в петък ръководителят на разкопките Жерин Величков.

В центъра на амфитеатъра се намира сградата на Гьоте институт на улица “Будапеща”, а южната част на древното съоръжение буквално опира до тротоара на бул. “Дондуков”.

През 2004 година е била открита западната трибуна на амфитеатъра, но тогава учените само са предполагали, че това може да е търсеният от 87 години амфитеатър на Сердика. През 1919 година строители откриват в близост до бул. “Дондуков” плоча с изобразени гладиаторски битки и нарисувана арена, но никой до преди 7 дни не е знаел със сигурност къде точно е арената.

Датировката, направена по намерени в разкопаните пластове монети показва, че строежът му е започнат по времето на римския император Диоклециан и най-вероятно е завършен от император Константин Велики през IV век. Арената на амфитеатъра е с дължина 60 метра и с широчина 43 метра, което го прави със средно с около 10 метра по-малък от двете страни от римския Колизеум (70 на 50 метра).

По първоначални проучвания височината на трибуните му е била 20 метра, а гладиаторските борби са можели да бъдат гледани от повече от 20 000 души. Разположението на арената е Изток – Запад, както е при съвременните стадиони. Основната трибуна е вкопана в стръмния склон, който се получава от ул. “Московска” до нивото на бул. “Дондуков”.

Разкопаните до сега стени са с височина близо 5 метра, като те съвсем отчетливо показват краищата на арената. Проблем е обаче разкриването на самата трибуна, защото върху нея са построени множество къщи, включително сградата на британското посолство.

На разкопания терен ясно личат основните ложи, в които са били разполагани важните граждани на Сердика, както и вратата, откъдето са били изкарвани зверовете за гладиаторските битки.

Амфитеатърът в София е 77-ият открит в света, но с големите си размери е безпрецендентен в земите на източните провинции на Римска империя. По големина и разположение той наподобява открития амфитеатър в Париж.

По думите на археолога Жерин Величков българският е уникален в световен мащаб с вписания в него античен театър.

“Ние предполагахме наличието на амфитеатъра, но бяхме изключително изненадани, когато открихме вписана в него сцената на античен театър. Това е нещо уникално в света”, обясни археологът.

Проучванията показват, че столичният античен театър е бил 2 пъти по-голям от пловдивския.

“Античният театър в Пловдив има сцена с големина 28 метра. Откритият театър, вписан в амфитеатралната арена на древна Сердика, има сцена с диаметър 55 метра”, каза Величков.

Античният театър е бил построен близо 100 години преди амфитеатъра като той е бил така изравнен, че да пасне на строежа на “новото” съоръжение.

Това е третият амфитеатър, който се открива в България. Другите два са намерени край Девня и Хисаря, но техните арени заедно могат да се впишат в тази на софийския.

Симеон Ставрев