Нана Мускури беше първата световна звезда, с която правихме интервю, при това в качеството й на евродепутат на средата на мандата 1994-99 г., първи и последен за нея, тъй като подаде оставка покрай бомбардировките над Белградските болници и телевизии. Убедих колегите от вътрешна и международна информация да ми оставят делегацията, понеже става въпрос за певица и аз ще успея да направя интересен разговор с нея, извън рамките и политическите клишета. Не знаех как точно ще го направя, но вярата ми помогна да го сторя, макар и силно притеснен и едва дишащ със затаен дъх от вълнение.

Докато неотдавна в интернет пуснаха некролог за нея през март, 37 милиона души изтеглиха платено парчето й Добро утро, слънчице, а други 15 млн. гледаха видеоверсията в ютюб заради включването му в сериала Касандра по Нетфликс, на 90 г. Нана Мускури издаде едновременно в Германия, Испания, Франция и Великобритания албуми след рождения си ден. Който ще празнува цяла година до 13 октомври, когато става на 91. Албумите й, които отдавна са над 200, според някои вече стават – заедно с издадените по-малки плочи и дискове с 1-2-4 песни – над 450. Но да се върнем на сюжета с интервюто...

Представете си София от Виденовата зима и разбития парламент през 1997 г. – опърпан град с опърпани хора насред хиперинфлация. И една загрижена комшийка – гъркинята Мускури, видимо усещаща близко до сърцето си всичко това. Личеше по нейния благ и кротък топъл поглед, изпълнен с разбиране.

И която се зарадва искрено, когато на фона на сивата маса от депутати зърна в нагъчканата малка зала на горния етаж в стария парламент мен - едно 20-ина годишно момче с тефтер в ръка и поглед, жаден да попие онова, което ще каже гранд дама с 250 златни плочи, живи концерти в 65 държави, издаваща музика на 13 езика, откритие на майстора на Майкъл Джаксън – Куинси Джоунс, наследила самата Одри Хепбърн като посланик на ООН.

Уви, не пазя броя на тогавашния ми вестник Стандарт, но помня, че много исках да направя това интервю, въпреки политическия и твърде безинтересен контекст, при който група евродепутати са пристигнали да посетят държава, която мечтае да влезе в ЕС, а няма нищо общо с него. Но някак не им е удобно да ни кажат истината, с което да ни вкарат във филма: „И всяка надежда тука оставете”. Сега, когато сме в Евросъюза и се оплакваме от него, този спомен изглежда като мираж, но го нося в сърцето си, като да беше вчера...

Това, което помня беше разочарованието, което сподели Мускури от политиката, заради невъзможността културата и истински важните човешки теми да попаднат в дневния ред дори на европейско ниво. И собствената си лична опозиция срещу всичко това.

Представете си какъв удар за човек на 21, който вярва, че ЕС е единствено спасение и там всичко е уредено, безпроблемно и интелигентно... И неуверен начинаещ, който прави първото си интервю със световна звезда, до каквато и премиерно се докосва.

За да разберете що за човек е Мускури, която тогава беше на вид една поотпуснала се, а някога красива жена с тъжни очи и ясен глас, достатъчно е да бъде спомената дружбата й с нейния антипод Мелина Меркури, за която с охота говори.

Не става въпрос само за певическото съперничество - тип Лили Иванова и Йорданка Христова (на която Нана отлизо много напомня и заради естествената южнашка красота, и заради топлото излъчване, и заради полиглотството, и заради прекрасната черна коса). Но и за конкуренция за женската корона на Гърция.

Тя имаше и политическо измерение. Докато Мелина стана кмет на Атина и министър на културата от Левицата, Нана пък прие поканата на Десницата да представлява Еллада в Европарламента като представител на ЕНП. И за двете политическият им избор бе традиционен, семеен и осмислен.

Попитана как се отнася към обожествената у нас заради интервютата с нея на Иван Гарелов Мелина, Нана не крие, че уважава изпълнитеката на Момчетата от Пирея, но и я оценява като много добър министър на културата. Няма други такива прими, не можещи да поделят любовта на една нация, които обаче съвсем искрено и лично да са се обичали и да са се подкрепяли така.

И за двете всяко зло се оказва за добро и прокуждането от общата им родина заради военната диктатура в Гърция и подслоняването им във Франция се оказват билетът за късмета и за невероятна световна кариера. Въпреки неминуемите жестоки трудности на емигрантския живот, който са делили като съвсем млади.

Съдбата на Мускури, а правилно всъщност е да се казва МусХури, е много ласкава на старта. Учила цели 8 години оперно пеене в атинската Консерватория, критянката печели естраден конкурс. И по тази причина й дават да запише песен за по същество рекламен филм за Гърция. Възпява Атина – града на съперницата й Меркури. Филмът е направен от немци.

Неочаквано и сензационно нейната Бяла роза от Атина, както е немското заглавие ( на гръцки е Свирни 3 пъти), става тотален хит и продава над 1 милион копия от записа, което е невероятно число за онази скромна епоха – 1961 г., на старта на Бийтълс.

Този успех е забелязан от целия свят, а най-важното за Нана - от тогава начеващия продуцент Куинси Джоунс, който след нея, ще създаде и други световни звезди – стига върха си с Краля на попмузиката Майкъл Джаксън.

Емиграцията в Париж дава на Нана възможности за невероятен успех. Както и шанса да представи Люксембург на Евровизия през 1963 г. с песен, която ще стане първият й френскоезичен хит.

Но, когато за нея легендарният Мишел Льогран създава великата песен от великия филм Шербургските чадъри, който ще направи легенда безспорната и досега кралица на френското кино Катрин Деньов, Нана вече е класика. Само на 30.

12 концерта в култовата парижка зала Олимпия, последвани от триумфи и в другия велик храм на попмузиката – Роял Албърт Хол в Лондон, дават безспорния звезден статус на Бялата роза от Атина. Рекордът й за престой в британската топкласация с 1 албум е 102 седмици. А от 1968 до 1976 г. е водеща на свое предаване по ВВС. Което я институционализира. Тогава певците – тв водещи са единици в цял свят, не както сега.

Апропо, през 1984 г., на 50, тя ще се изкачи до второ място в конкуренцията на най-силните в това време Майкъл Джаксън, Мадона и т.н. със Само любов/Only Love. Това е планетарният й хит от излъчвания и у нас, въпреки Желязната завеса, американски сериал Дъщерята на Мистрал.

Нана ще направи през 1967 г. друга от своите легендарни песни - Гълъбицата/Paloma, като в същия албум кубинската народна Гуантанамера ще се превърне с нейния глас в тотален хит по света и даже у нас, отвъд Берлинската стена.

Любима дуетна половинка на свои колеги – от Азнавур и Брел, от Хулио Иглесиас и Хари Белафонте до Демис Русос и Доли Партън, Мускури, която живее от години в Швейцария, никога не забравя връзката със своята земя.

През 2011 г., отбелязвайки с голям концерт под открито небе в Атина половинвековния юбилей на своята Бяла роза, тя дари цялата си евродепутатска пенсия от 2500 евро месечно, или 30 000 евро годишно, на своята Гърция, по онова време бедстваща в дългова криза.

Борис Ангелов