Когато кварталът се нарича Хладилника (не, не е Лозенец, както обичат да лъжат в рекламите за поредните недвижимости, с които масово се затроява Ситито около Парадайз в момента), а навън е тежка жега, на човек някак естествено му се прияжда сладолед. И, ако не му се влиза само заради това в наличния мол, където без друго няма кой знае какъв сладолед, има шанс да намери нещо добро в този жанр. На улицата с името на резервата Сребърна, веднага след пряката, носеща името на първия ни олимпийски медалист Борис Георгиев - Моката, е заведението Кортадо.

Името испанско. С него обозначават това, което на италиански, а и в българския език е станало популярно като Капучино.

Сладоледът е италиански. Trenta Cinque, което означава 35. Харесахме сладоледа с вкус на фермерско сирене във вариантите с маракуя и манго и с боровинки, а също белгийски шоколад с малини. За другия път сме си оставили да опитаме сорбето от пъпеш. Видовете не са много, но сладоледът заема централното място на гишето с касата.

Встрани от него е витрината с другите неща за хранене - от баница - не испанска, нито италианска, до евросладкиши.

Интериорът е приятен - минимализъм със зелени елементи, в смисъл на зеленина.

Някой може би ще седне и отвън - има маси на сянка на нещо като тераса, която домакините са оформили. Но в тези толкова горещи дни - жежки, както се е казвало преди по нашия шопски край, човек да седне така близо до улицата с толкова много преминаващи коли и автобуси определено не звучи като сбъдната детска мечта.

Борис Ангелов