Нямаме друг преводач като Кирил Кадийски, благодарение на когото се влюбихме във Верлен, Рембо, Бодлер...

Издателите му написаха за него:
Съкрушителна вест ни споходи в последния ден на август. Напусна ни нашият приятел и съмишленик Кирил Кадийски – поет и преводач с мощен, извънмерен талант; прозорлив есеист, публицист, преподавател, общественик с будна съвест и парлив език.

Трудно е да се обхване с думи такава живописна фигура, образ безподобен на човек и творец, същински „конгломерат“ от ерудиция, самородна дарба, проницателност, гражданска доблест и стихийно чувство за хумор. Непосилно е да се измери колосалният му принос за развитието на българската поезия и поетическия превод, да се „изгребат“ пълноводните му лекции, да се „изприкажат“ темите, които го вълнуваха, да се изчерпят въпросите, които предизвикваха острата му критическа чувствителност… Казваше, че езикът може без литература, но литературата е немислима без езика, че той е нейното основно „градиво“, затова владееше словотворчеството до съвършенство.

Безценен влог в лоното на изящната словесност са неговите преводи на Вийон, Ронсар, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Верхарн, Аполинер, Сандрар, Лермонтов, Тютчев, Бунин, Блок, Волошин, Маяковски, Манделщам, Пастернак... Сред последните му постижения е новият поетически превод на Дантевия „Ад“, приветстван от цялата литературна общност у нас. Дълъг е списъкът с негови издания отвъд границите на България, в т.ч. Испания, Италия, Гърция, Сърбия, Румъния, Македония…, но на особено сърдечен прием и почит се радва той във Франция – факт, само по себе си достатъчно красноречив. Неслучайно само преди няколко седмици ИК „Колибри“ издаде неговата „Антология на френската поезия“ в три тома, „ковчеже, пълно с отблясъци“, по собствените му думи.

Нека припомним само, че през 2022 г. издателство „Мишел дьо Мол“ публикува двутомник от 1400 страници „Събрани поетически творби“ на Кадийски с предговор от почетния професор на Сорбоната и член на Френската академия Пиер Брюнел, който нареди българския поет сред световните лирици: „Дълбоко човечният и проникновен характер на поетическото творчество на Кадийски ни отвежда към мисълта, че този голям български поет напълно заслужава Нобелова награда, тъй като творчеството му отеква в широкия свят и носи възвишено послание“. Специалният брой на „Revue Lettres”, посветен на Кирил Кадийски, обхваща стотици страници студии и есета за поета, дело на авторитети като проф. Брюнел, северномакедонския поет Влада Урошевич, Пиер Остер, Ален Ланс, Ан Даймонд, уредника в Лувъра Жан-Доминик Рей… Самият председател на Aкадемията за поезия „Маларме”, големият поет и есеист Жан Оризе, отбеляза: „Не познавам подобен творчески почерк в съвременния литературен процес нито във Франция, нито другаде.”

Прям до болка, Кадийски не прощаваше на тщеславната посредственост, парадираща от сутрин до вечер с обтекаеми, всеудобни и всеугодни творения. Не щадеше вкуса към самоцелната, „бляскава“ словесна акробатика, лишена от автентична социална чувствителност и рефлективност. Суетните езикови фойерверки с претенции за изкуство често ставаха прицел на безмилостната му ирония. Мярата му беше непостижима и неразбираема за огромното множество на графоманите, за „напънатите“ творци. Той се учеше само от най-големите, от онези, които олицетворяват самото изкуство, бликащия извор на поезията. Тях превеждаше с трепет и страхопочитание. И не се притесняваше да „шаржира“ бездарните изригвания на доморасли автори, преследващи светкавична слава.

Неоценимо като художествени инвенции, идейно богатство, дух и мащаб, неговото творческо наследство може и да не е в състояние да засити цял народ, защото, както сам Кадийски подхвърляше с горчива усмивка, народът днес предпочита други благини… Но то със сигурност ще отеква през времето и ще радва малцината, за които духовната храна е насъщна, без значение в кое кътче на света се намират.

Ще пребъдеш, поете!

Поклонението ще се състои на 2 септември от 11 ч. в „Свети Седмочисленици".

Колибри