„Какво е това златното в сака?”, попита митничарят. „Златният Орфей”, гордо отвърнах аз. „Аааа, спортистка – минавай”, пропусна ме той. Алла Пугачова даде дълго 3ч.38 мин. интервю на живота си за Е. Гордеева. Ето най-интересното и първо „българските теми”.

„На Орфея трябваше да пътува друг човек от СССР, арменец, но се разболя. Тогава Орбелян (неин любовник по онова време) ме прати. Дадоха ми българска и съветска песен за разучаване. А някой ми прати касетка с Арлекино на Емил Димитров. Първата ми мисъл беше: „Какво изобщо се пее тук? Що за глупости! Що за тъга! Не може да бъде хит”, разказва Пугачова.

„Напихме се зверски с един поет – тогава не пиех, аз се напивах – обзаложих се с него, че няма да ми напише готин текст, а той за половин час, на пияна глава, го спретна и той лепна. Пеенето през смях, с което спечелих изпълнителския конкурс на Орфея пък съм го учила в цирковото училище, което завърших. Донесе ми наградата и 10-15 минути овации. Емил Димитров лично ми поднесе цветя на сцената, беше в шок този прекрасен човек.

Върнах се с идеята, че вече съм супер популярна у дома, но от всички Орфеи, които задължително излъчваха, точно „моя” не бяха. Добре, че по настояване на българската страна го даваха поне на запис. И тогава за първи път видях в очите на приятелите си, които бях поканила да отбележим повода, онзи поглед, който свидетелства за успеха. Хората гледат с други очи! Оттогава винаги чувствам добре коя песен ще бъде хит и ще ми върне този поглед”, споделя легендата.

„Имам 5 брака, от които 2 истински и 3 тип „помощ за приятел”. За Филип толкова ме молиха майка ми и баба му, които бяха приятелки, а неговата майка на смъртния си одър – умираше от рак - ме закле: „Сега ти му бъди майка”. Бракувах се от отчаяние! Казах си – какво толкова, нещо за 3 години примерно...Тогава, а и сега „брак с Алла” е най-голямата реклама. Примитивен ход, но работи. На Филип му дадох всичко, а той какво можеше да даде. Е, поне е благодарен”, разкрива Пугачова фалшивия си брак с родения във Варна певец.

„Първият ми брак беше предначертан от гадатилека, която каза, че като изляза от нейния дом и видя мъж, той ще бъде. Имах среща в цирка, прие ме колега – гей, каза да се кача на втория етаж да акомпанирам на Миклас, който стана първият ми съпруг и бащата на Кристина. По пътя се и спънах по стълбите, което пък го бях сънувала.

ПРАБАБА МИ БЕШЕ ГАДАТЕЛКА И ЛЕЧИТЕЛКА И АЗ ИМАМ ТОЗИ ТАЛАНТ – СПАСИХ МАМА ПРИ 5 ИНФАРКТА

Затова и половин век махам с ръцете от сцената, сякаш нещо държа. Бракът с Миклас ми даде най-щастливия ден в живота – раждането на Кристина.

После вторият брак със Стефанович беше фарс. Пак „помощ за приятел”. Трябваше му московско жителство. Най-смешно беше как по негова идея седяхме в кухнята и си пишехме смешни любовни писма – да има доказателства, ако ни проверят за фалшив брак, че тогава го правеха сериозно. На Коледа се оженихме, на Коледа 3 г. по-късно се разведохме на голяма тържество, на което ни свиреше Висоцкий. Уж майтап, а Саша изтегли всичките ми пари в банката – 47 000 рубли (2-3 апартамента в Москва по онова време). Че поиска и подялба на имуществото.

СМЯХ И ГРЯХ! С НИКИТА МИХАЛКОВ МИ ИЗНЕСОХА ЕДНО РЕТРО ОГЛЕДАЛО ПОД МОЯ АКОМПАНИМЕНТ НА ТРАУРНИЯ МАРШ

Когато се нанесе при мен, още живеех – уж голяма съветска звезда, на 19-те квадрата на гарсониерата си в края на града. Вече идваха чужди журналисти да пишат за мен. Едни от ФРГ ги излъгах, че основното ми жилище е в ремонт и ще ги приема в студото си. Беше домът на композитора Зацепин, в който наистина има и студио.

Йосиф Кобзон, когото следващия път помолих да приема западни журналисти у тях, уж че у нас, разбра и ме заведе при кмета на Москва.

Дадоха ми апартамент 100 квадрата на главната улица - тогавашната Горки, сега Тверская. Не е легенда, че

НАПРАВИХ БАНЯТА СИ, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ЖО ДАСЕН

Двамата трябваше да пеем на откриването на френско-съветския хотел Космос, открит преди олимпиадата. Той, не Саша, ми уреди цялата санитария и фаянс оттам, но специално за мен, не са от наличното в хотела. Даже ми пратиха френски водопроводчик да ги свърже, та беше много смешно как си общуваха с руския му колега, без да знаят и дума всеки на чуждия език.

После третият брак с Болдин – пак „помощ за приятел”, че и двамата не ни пускаха в чужбина. Е, започнаха. Той ходеше с други жени, аз не връщах други мъже, когато ми харесат. Така минаха десет години. Помня, че се засякохме в един хотел в Днепропетровск и си казахме – дай официално да се разделим. Помня го и сега как се отдалечаваше, а аз гледах през прозореца гърба му.

С Максим намерих хармония. Филип ме разбар веднага. Таози връзка не беше само полова, но и дружба. И сега не е само секс, а взаимно разбиране. Не знам какво бих правила без него!”, откровена е до болка Пугачова.

„Първото ми турне беше в Сибир, когато бях на 17. 18-ия си рожден ден го отбелязах на концерт на нашата АГИТБРИГАДА в Тюмен. Пеех моята песен Робот и Висоцкий. Един директор (в нашата естрада го наричат „импресарио”, а сега е „продуцент”) тогава ми каза, че е най-добре да започна работа в часовникарския завод до дома ми и да се запиша в художествената самодейност, понеже за професионална певица не ставам. Събрах си багажа и на сбогуване му казах: „Тепърва ще слушате за мен”. Така и стана можем да кажем 69 години по-късно.

Иначе всяка песен е история. Много ме питат на Паулс ли е посветена неговата песен Маестро, която пея. Или на Орбелян. Все едно. „Три щастливи дни” е за моя първи Париж, когато директорът на СовСтанЕкспо 3 дни ме развеждаше и ме накара да се влюбя в този град – показа ми музеите, ресторантите, забележителностите.

Милион алени рози не исках да я пея. Беше си латвийска песен на Паулс, Андрей Вознесенски беше написал текст на руски и усети, че нещо не съм доволна. Предложи: „Да вдигна милиона от пърия куплет на милиард, на трилион в следващите”. Казах му да не си прави труда. Не я чувствах тая песен. Но я записах.

Взех си касетката на турне в Югославия и в колата си я пусках, за да наизустя до съвършенство текста. Имах мрачен шофьор, който слушаше безизразно. Един, втори, трети ден. На четвъртия не пуснах песента.

МРАЧНИЯТ СРЪБСКИ ШОФЬОР ПОСОЧИ КАСЕТОФОНА И КАЗА: „Милион”. РАЗБРАХ, ЧЕ ПЕСЕНТА, КОЯТО НЕ ХАРЕСВАХ Е ХИТ

„Моят глас е като малък човек вътре в мен – прави каквото си иска – понякога боледува, понякога се стиска, друг път се отпуска неимоверно, показва ме, както трябва, а понякога спи. Никога не съм мислела за него. Освен, когато заради Чернобил бяха на път да го загубя. После

никога не беше същият. Заради проблемите с щитовидната жлеза, които имах след посещението ми в Чернобил веднага след аварията през 1986 г.

Правих 3 дни концерти за ликвидаторите на аварията, зедно с Владимир Кузмин (тогавашният шеф на групата й и неин любим – нещо като руски Асен Гаргов). От Москва ни изпратиха с 3 предупреждения. Първото беше – НЕ ЯЖТЕ НИЩО – спазих го и отслабнах. Второто беше – НЕ ГАЗЕТЕ ТРЕВА И НЕ КАСАЙТЕ РАСТИТЕЛНОСТ. И това ОК. Обаче третото – НЕ ПРИЕМАЙТЕ ЦВЕТЯ – това вече не можех да изпълня по никакъв начин. ВЗЕМАХ ЦВЕТЯ ОТ ТЕЗИ ХОРА, ПРЕЗ ЧИИТО ОЧИ ПРОЗИРАШЕ СМЪРТТА

Върнах се и направих първия благотворителен концерт изобщо в историята на СССР. Трогнахме хората, събрахме страшно много пари за пострадалите. После ми удари щитовидната жлеза и гласа. Понаучихме се да мълча! Не съжалявам заради

СВЕТНАЛИТЕ СЛЕД КОНЦЕРТИТЕ МИ ОЧИ И ЛИЦА НА ХОРАТА ОТ АЕЦ ЧЕРНОБИЛ, КОИТО ЗНАЕХА ЧЕ СА СМЪРТНИЦИ

Иначе намериха за какво да ме накажат в Страната на забраните, към която се връщаме. Пях с черна панделка.

Това не ме интересуваше, знаех, че съм посдтъпила правилно. Политиците държат на артисти като нас, понеже смятат, че влияем на „масите”. Поне според мен е точно обратното – хората ни влияят на нас.

СЦЕНАТА МЕ СПАСЯВА! Аз съм интроверт и не обичам тълпи. На сцената хем съм близо до много хора, хем съм далеч.

Заради това невероятно усещане съм пяла всичките тези години. Не е заради плащането. Пълнех стадиони с концертите си и получавах първо 25, после 40 рубли за всеки. А в чужбина: само дневни.

Даже помня едно интервю в Япония. Питат ме: "Колко вземате за концерт". Мисля си, че ще го шашна журналиста и гордо заявявам: „1000 рубли”. А той: „Само толкова ли наистина?”.

За разлика от нас, поетите и композиторите взимаха големи пари от авторски права. Веднъж казах на Паулс и Резник: „Момчета, дайте някой процент от вашите, все пак аз изпълнявам песните”. Отказаха. И тогава започах сама да си пиша под псевдонима Борис Горбонос.

АББА МЕ ПОКАНИ ЗА МЮЗИКЪЛА СИ ШАХ-МАТ, НО СССР НЕ МЕ ПУСНА

Пазя си още бележката от 1984 г., в която се определя като „нецелесъобразна” такава командировка.

Бяха ми придложили при гастрола ми в Швеция, но още преводачката ми промърмори тихичко учтиво да откажа. Вместо това, отговорих уклончиво. Те усетиха и обещаха да помогнат да се уреди. Не стана.

Затова сега ми е смешно, като напишат или кажат, че някой ми плащал да мисля и да говоря това, което говоря сега за войната и т.н. Винаги съм обичала и обичам Русия. Но обичам и да казвам истината!

ПАРИТЕ ПОБЕДИХА ДОБРОТО! ПЛЮЯ НА ТОВА!

В такъв свят не е учудващо, че истинските приятели ми останаха съвсем малко. Така е всеки път, когато остана без пари. И друг път се е случвало.

Аз съм готова на всичко и за всичко. Знам си отдавна урока, че времето проверява хората.

Един артист става известен поне за 1,5 до 3 г. усилена работа и подкрепа и после цял живот трябва да задържи успеха. Затова и казвам, че Примадона не съм аз, а е моя песен. И не съм никаква Кралица и Императрица. Аз съм просто Жената, която пее (Женщина, которая поет е името на песента и филма, с които в края на 70-те години Алла Пугачова едновременно е избрана за певица и за актриса на годината и е канонизирана като съветската и руската суперзвезда).

А се отказах от активното концертиране на 58 г., защото така ме е учил Муслим Магомаев. Той казваше:

„СТАНЕ ЛИ 60-ГОДИШЕН, ЧОВЕК НЯМА ПОВЕЧЕ РАБОТА НА СЦЕНАТА”. Независимо в шоубизнеса или полотиката.

А Примадона беше Гурченко.

Людмила Марковна така живя, така се държа. Дори в най-трудните за нея моменти, понеже тя беше характерна актриса и няма много роли за такива. А тя направи всяка, която й дадоха, забележителна.

Нейният принцип беше: „Аз съм първа и Аз съм последна. Винаги Аз. На първо място. Поне за себе си”.

С ГУРЧЕНКО ОБИЧАХМЕ ДА ХОДИМ В МАЛКИ РЕСТОРАНТЧЕТА НА ПИЦА ИЛИ СТЕК

Всички знаят легендарната й супер тънка талия. И понеже и аз се чудех как така яде пица и има такава талия, тя не се шегуваше, а най-сериозно заявяваше:

„Аз всичко бързо изгарям – и калориите, и неприятностите”.

Идеята е, че хората трябва да се усмихват. Да мислят за бъдещето.

Да не държат в себе си гняв и обида, защото това ги трови. Аз например винаги и за всичко прощавам.

Последното ми официално идване в Русия беше за погребението на Юдашкин. Най-добрия ми приятел! Той мина през мен, тогава живеехме в Израел, да се сбогуваме.

Прибирала съм се инкогнито и друг път в нашето село Кал, в замъка, да си нагледам дома. За мен няма значение дали е замък или е колиба – това ми е къщата.

Миналото лято и записвах там в студиото. Имам си таен път и винаги се движа по него, така че да остана незабелязана.

Сега за мен най-важно е майчинството. То е много различно на 22, когато родих Кристина и над 60 сега с двете ми малки деца.

Над 60 човек всичко знае. За никъде не бърза. Не травмира децата. Спокойно говори с тях за всичко.

Аз им споделям и за моя край. От смъртта не ме е страх!

Искам да угасна като свещ сред любимите си хора. И да свири музика.

Но не моята. Примерно Lacrimosa на Моцарт...

ВЯРВАМ, ЧЕ СЛЕД СМЪРТТА ИМА НОВ ЖИВОТ.

А ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН ВЪВ ВСИЧКИТЕ СИ ПРОЯВЕЛНИЯ! ЗАЩОТО НИ ПРАВИ ВСЕ ПО-СИЛНИ”.

УТРЕ ОЧАКВАЙТЕ: АЛЛА РАЗКАЗВА С ЛИЧНИ ИСТОРИИ ЗА ГОРБАЧОВ, ЕЛЦИН И ПУТИН И С КОЛКО ПАРИ Е НАПУСНАЛА РУСИЯ В НАЧАЛОТО НА ВОЙНАТА

Борис Ангелов