Когато хотел Beverly Hills затвори врати през 1992 г., Ървинг В. Линк вече бе прекарал 42 години, играейки джин-рами и печейки се на слънце край басейна му. От първия ден, когато откри хотела през 1950 г., дните му бяха прецизно подредени и предсказуеми.

Всяка сутрин в 7 часа той тръгваше от дома си в ниските части на Бевърли Хилс, минаваше през главния вход, завиваше надясно във фоайето и стигаше до Polo Lounge. Често той и домакинята Бернис Филбин бяха първите двама там и водеха кратък любезен разговор, преди Ървинг да заеме мястото си и да поръча закуска.

Около девет часа той се връщаше през фоайето, слизаше по извитите килимени стълби към долния коридор, поздравяваше хората в магазините и излизаше през стъклената врата към басейна. Там прекарваше времето си, печейки се на слънце, преобличайки се в кабината си и играейки джин-рами с гости и приятели.

С изключение на кратък период през началото на 60-те, когато Боби Кенеди на практика го прогонва от Polo Lounge, всеки ден на Ървинг протичаше почти идентично. До края на 1992 г. той бе прекарал около 15 000 дни край басейна, без да се е научил да плува. „Май съм същество на навика“, признава той пред Адам Гопник.

Но един ден новият собственик решава да затвори хотела за ремонт и Ървинг е принуден да си зададе – и на Гопник – въпроса: Къде да отиде след това?