„Ема помоли някого да ми предаде ръкописна бележка от нея, която съдържаше само едно изречение: „Много съжалявам за това, през което преминаваш“ (тя има телефонния ми номер). Това беше по времето, когато заплахите за смърт, изнасилване и изтезания срещу мен бяха в разгара си, когато мерките за сигурност около мен бяха значително затегнати и постоянно се тревожех за безопасността на семейството си. Ема тъкмо беше наляла още масло в огъня публично, но въпреки това смяташе, че едно изречение на съчувствие от нейна страна би ме уверило в нейната доброта.

Както и други хора, които никога не са изпитвали истинския живот без защитата на богатството и славата, Ема има толкова малко опит, че не разбира колко е невежа. Никога няма да има нужда от приют за бездомни. Никога няма да попадне в смесено отделение в държавна болница. Ще се изненадам, ако е влизала в пробна кабина на главната улица след детството си… Аз не бях мултимилионер на 14. Живеех в бедност, докато пишех книгата, която направи Ема известна. Затова знам от личен опит какво означава погазването на правата на жените, в което Ема толкова ентусиазирано участва, за жените и момичетата, които не разполагат с нейните привилегии.“