"Прекален светец и Богу не е драг", гласи една от най-мъдрите пословици на нашия народ. Последните няколко дни са небивал взрив на Предозиране, за съжаление, не само телевизионно, но и от политиците.

Първият залп беше стартът на 5-6 риалити шоуТА едновременно, като е непосилно и най-ревностният зрител да следи всяко, така че взаимно се неутрализират.

После преляхме във волейболна вакханалия. Разбира се, че успехът на нашите момчета на световното първенство остави всеки българин като поета: "стреснат, трогнат, очарован", и те заслужават да получат признание за сребърните си медали, но най-вече за отборния дух, който показаха, а така много липсва на нашата "нация от звезди". Разбира се, че имаме нужда от моменти на единение и те ни подариха безценни мигове.

Всичко е прекрасно! "Само дозата е отрова", както пък гласи римската сентенция от древността.

В смисъл, че никое преяждане не е здравословно.

Особено, когато в него се намесят политиците, за да развалят всичко с прекомерните си изблици. Всички вкупом: кмет, президент, депутати направиха всичко да развалят "дефицитната радост за народа". С целта да си припишат имиджови червени точки покрай момчетата, понеже сме им написали толкова черни за останалите работи, които вършат.

Предозиране...

Лятото се прибирахме заедно с олимпийския шампион Карлос Насар от игрите в Париж. Запознахме се на неговото състезание, смяхме се и си разказвахме истории в задния двор на залата след това, бяхме на съседни седалки в самолета с него и двете момчета от екипа му в един обикновен граждански полет на България ер. Пред стълбичката на самолета, без червен килим, го чакаше ресорният спортен министър, който го поздрави кратко и сърдечно. После всички заедно минахме - заедно с другите пътници - през коридора на обикновеното, не правителственото летище и дори не "малкия" ВИП, а на излизане пред изхода чакаха колегите от медиите за кратки живи включвания (аз бях направил и бях публикувал вече всички възможни интервюта и снимки и от Париж, и от кацането). Всичко мина стегнато, нормално, с дълбоко уважение от всички към шампиона. Дозирано, също като килограмите на щангата на Карлос.

Не съм присъствал на посрещането на другите ни двама олимпийски шампиони, но предполагам, че нещата са минали по сходен начин. Без предозиране.

Борис Ангелов

сн. Карлос, 2-те момчета от екипа му и авторът на стълбата на самолета на връщане от олимпийските игри Париж 2024