Един бар трябва да бъде приятен, спокоен, без напън - все едно дали в дизайна или в обслужването - място, където човек да усеща лекотата на битието. И точно такъв е Coba на жълтите павета, досами сградата на парламента, която повечето хора си знаят като Партийния дом. Към него гледат и витрините на входа, и още по-красивите - на втория етаж. Оттам обзаведеният като ретро хол салон вечер гледа към осветеното неокласическо здание, а точно под огромните прозорци също така ретро радио-шкаф е допълнителен акцент в този стил.

Не я ясно дали ретрото тук, леко соц по маниер, има връзка с названието Коба, което е галеното име на Сталин - най-дъгогодишният лидер на Съветския съюз.

Има логика, защото стиът на съседната сграда - Партийния дом, е точно сталински класицизъм, а и зданието, в което барът се намира е от онези години - края на 30-те. След преврата на 9 септември то става част от комплекса на ЦК на БКП. Тези помещения, в които сега е барът, бяха част от втория етаж на прочутия стол - ресторант на Централния комитет на Партията: едно от най-затворените места по време на соца, недостъпно за "простосмъртни". За него сме разказвали в други опуси в рубриката ни за заведения. Все едно....Връщаме се на интериора: 

Палмите в саксии внасят, освен още чувство за домашност като килимите на пода, и допълнително успокоение. А дървените менюта - също като поставките за чаши, придават цялостното завъртане на кръга на осмисления от-до собствен почерк на този, който е измислил цялата толкова приятна композиция. 

Толкова приятна, че на човек не му остава нищо, освен да си поръча. На онзи, който пуши - да си запали, та и да се наслади на хубавата тераса, гледаща в обратната посока и с поставени столове за посядане, с гледка към задната фасада на красивата, но не съвсем добре поддържана банкова сграда с лице към бул. Дондуков.

Връщаме се на менюто, чиято първа страница виждате на илюстрация, но в нея не са побрани всичките 38, ако не бъркаме в преброяването, вида уиски, чието изреждане продължава и на втората страница.

На първата те са категоризирани по националност в рубриките "Шотландците", "Ирландците", "Янките", "Японците" - игра с английското съвпадение на националност на хората и нещата, а на втората идва ред на отлежалите.

Има и коктейли - очаквани и не съвсем. А също някои ценни ромове, плюс другите възможни алкохоли. С една - съществена поне за нас, липса - мехурчета на щастието. Понеже вечерите -  барът работи от 4 следобед до нощта, вече са хладни, дори не питахме за тях, след като не ги видяхме в менюто, а минахме на ром. На молбата за сервиране с резен портокал, както го пием, надминаха очакванията ни. Портокалът се оказа червен. 

Борис Ангелов