Световен шампион, олимпийски златен медалист, национална гордост… и човек, който не е получил нито лев от родната федерация. Да, звучи като виц, но е реалността на Карлос Насар – момчето-чудо от Червен бряг, което вдига не само тежести, а и цялата ни спортна съвест.

След триумфа си в норвежкия град Фьорде, където спечели третата си световна титла и постави нов рекорд в категория до 94 кг, Насар се прибра у дома като герой. Само че героите у нас често посрещат… тишина. И никакви пари.

„Нула лева съм получил от федерацията, всичко е от моите спонсори. Не искам да се заяждам, просто казвам фактите“, призна той в ефира на bTV. Зад тази уж спокойна констатация личи умората на млад спортист, който печели медали, докато институциите броят оправдания.

По думите му, над половин милион лева са били изразходвани за подготовката му през тази година – изцяло от частни дарители и фирми, които вярват в него. Федерацията? „Няма никаква роля“, казва Карлос. Дори заплата няма. А договор? „Надявам се скоро да се свържат с моя мениджър. Но засега – мълчание.“

И въпреки това, мълчаливият саботаж не успя да му тежи повече от железата на подиума. В Норвегия той не просто победи – показа характер, когато три ирански щаба се опитаха да го извадят от равновесие с игрички, мокър под и забавяне на опитите.
„Бяха ме превзели от всички страни, но не им дадох нито секунда да видят, че се притеснявам. Ако трябваше, щях и 230 кг да изтласкам“, каза той с усмивка, която по нищо не личи, че зад нея стои системно пренебрежение.

На 21 години Карлос вече има три световни титли, три европейски и едно олимпийско злато – от Париж 2024. Но зад всички тези постижения стои не федерация, не държава, а едно момче с железни ръце и още по-желязна воля.

Колко още Карлосовци ще трябва да се появят, за да разберем, че спортът не се вдига с обещания, а с подкрепа? Засега България може само да се гордее с него – защото той продължава да вдига тежестите, които другите оставиха да паднат.