Отлетя един от най-известните дизайнери на обувки в света Чезаре Пачоти. Запознахме се на неговата презентация в рамките на модната седмица в Милано през март 2001 г. Журналистите знаеха, че при него, освен брилянтна усмивка и екстравагантни модели, ще намерят и пенливо вино Кристалди, и най-големите хитове в любимите му сладкиши. Тогава при него за първи път опитах лютив шоколад във вид на торта.

А на втория етаж, покрай инсталацията като поточна линия или като въртяща се маса в китайски или японски ресторант с нон-стоп механизъм, на която вместо ястия, бяха "накацали" най-новите му изделия, кротко си стоеше Ерос Рамацоти сам и скучаещ.

Впечатлен от моята мартеница на ревера, той започна разговор, който продължихме повече от половин час и достигнахме до признанието му, че смята да се разведе с тогавашната негова жена Мишел - тогава моделка, а днес топ тв водеща в каналите на фамилията Берлускони.

Попитах го дали си дава сметка, че съм журналист и мога веднага да предам или дори да продам новината, но той с подкупваща блага усмивка ми каза, че ми вярва. И аз я запазих за себе си. Остана чудесна снимка, която имаме заедно с Ерос, направена от Милена Попова. Многократно съм я публикувал.

Месеци по-късно двамата с Мишел обявиха официално раздялата си.

Ерос беше убеден, че е идвал в България и е пял на Златният Орфей, аз го цитирах в интервюто, което направихме, а после Ники Кънчев ми каза, че сигурно е бил на форум в Румъния и бърка страните, но на нашия конкурс никога не е бил. После най-голямата италианска попзвезда наистина идва и пя у нас.

А още дълги години Чезаре Пачоти беше на върха на италианската обувна мода, заедно с марката Серджо Роси, чиято централа се намираше на около 20 метра от неговата в Квадрата на модата в Милано.

Даже Маестрото започна да продава част от колекцията си в магазина на ексдепутатката Юлияна Дончева - снимка на това приятелство виждате към статията. И той мина през София. А аз още дълги години - през неговите презентации в къщата във вътрешния двор на Сант'Андреа, близо до ъгъла с култовата сладкарница Кова с вход откъм Монте Наполеоне. Два пъти в годината. Винаги в четвъртък следобед по време на модната седмица в Милано. Правили сме блиц-интервюта и го помня като доста учтив, забързан, вежлив човек, освен с фирмения алаброс и по италиански фаянсово белите зъби.

През последните години обаче марката му започна да линее и е далеч от онова, което беше за света на модата в онези красиви и шеметни години.

Светла памет!

Борис Ангелов