Джуд Лоу прави страхотно Путин на екрана, като хем го е изучил и много напомня на него, хем е различен и, разбира се, много по-обаятелен в старанието си да изглежда суров - ходеща реклама за руския президент.

Иначе филмът Магьосникът от Кремъл, чиято българска премиера се състоя в неделя вечер на фестивала Синелибри не е особена ценност - направен е, за да разбере западната публика поне нещо от политиката на РФ. И, както казва самият Путин - "коренните първопричини" за нашествието му в Украйна.

Създаден е на принципа на Ив Сен Лоран - всичко перфектно комбинирано и нещо сбъркано, като следва основните постулати на кремълската генерална линия с малко отклонение, което запознатите и "напредналите" зрители у нас ще усетят. По света ще го глътнат като хапче против позиви.

Главният герой и разказвач на Путиновата история от шефството на ФСБ до възцаряването и първите 15 г. на върха, е комбинация от образите на главните съветници на руския президент Сурков и Володин. Останалите персонажи са с реални имена и са изградени с ирония и според всички дворцови клюки и интриги. С известни неточности и пресилвания, но в реда на нещата. Не разказваме какви, за да не изгубите интерес да видите филма.

Той спокойно може да бъде с половин час по-кратък, защото включването на Алисия Викандер, направено с цел протагонистът да бъде представен и като човек, е неоправдано излишество в голямата част от повествованието на екрана. Човек се чуди дълго време, докато гледа, какъв ли неубедителен финал ще има, за да свърши все пак, но няма да ви разказваме края - не сме чак толкова лоши.

Борис Ангелов