Агнешка Холанд печели награда с първия си филм преди 45 г., има няколко номинации за Оскар, Златен Глобус, Сребърна мечка в Берлин, а от петък – и наградата за цялостен принос от софийския фестивал Синелибри, чийто специален гост е, като показва и най-новата си картина Франц. Тя се самоиронизира, че когато е била шеф на Европейската филмова академия е била малко по-висока. Минала през комунистическите затвори, за да стигне до върха на Холивуд, тя е невероятен и благодатен събеседник, освен огромен световен режисьор. Чийто най-неуспешен търговски филм Пълно затъмнение не само дава шанс на Лео ди Каприо, но и е признат за класика.

Госпожо Холанд, Вашият Франц не е толкова биографичен филм, колкото мозайка от впечатляващи картини и гениални фрази, като бих искал да коментираме една, която аз запомних за себе си: „Двата най-големи гряха са нетърпението и безразличието”...

О, да, това е любимият ми афоризъм на Франц Кафка и е нещо като мото на живота ми. Смятам, че в реалността, в живота ни всъщност най-големият грях е нетърпението.

Прав ли съм, че една от Вашите главни теми, при толкова различни филми, които сте направили – от Тайната градина до поредицата за Холокоста, е геният? След като разчоплихфте на екрана Верлен и Рембо, Бетховен, сега Кафка, можем ли да обобщим какво е геният с една фраза от Франц: „Иска да успее като жертва”?

Да, „след като приживе не успя като писател и като мъж”....Така е. Когато човек е гений, другите така или иначе се  бият с теб, така че войната, която при Кафка е негово желание да участва в нея, е същност на гения. Връщам се към Рембо, който напуска едновременно Верлен и поезията. Може би той поне се опитва да не бъде жертва. Франц пък, след като не успява да стане жертва на фронта, приема като облекчение болестта, която го засяга.

Вие да не би да сте от квартала Прага на Варшава? Такъв мост сте между двете култури. А с Франц се обяснявате в любов и на старата чешка Прага и иронизирате превръщането му в туристически магнит на новата Прага, която май не харесвате толкова?

Не, от друг квартал съм във Варшава. Някога Прага беше районът на бедните и престъпността – обратното на чешката столица, която е толкова красива и романтична. Но сега кварталът в сега се променя в атрактивно, включително и арт място. Обичам да ходя там. А истинската Прага я обичам, откакто през 1967 г. я открих, постъпвайки там като студентка. Тя беше много различна.Моята Прага е нещо от рода на онази на Кафка. Сега е реновирана и по-атрактивна за посещения, но пражани мразят туристите. А не могат да се отърват никога от тях. Напълно обкръжени са, например на места като Карловия мост, по който те самите не могат да минат от толкова много туристи. Покрай туризма има и много кич, който иронизирам. Така реших да покажа двата града – онзи на Кафка и моя, както и съвременния. Сякаш духът на Кафка се връща, за да се види като попкултурен и туристически символ.

Вие познавате Прага до болка – даже от затвора, където сте заключени по време на Пражката пролет, катко активист на младата революция против съветската окупация от 1968 г., какво изпитание беше това за Вас като едно 20-годишно момиче?

Интересно преживяване. Беше кратко по време, но достатъчно дълго, за да ме научи да се боря и да отстоявам своята свобода. И избегнах най-лошото – момичето от моята килия беше изнасилено от гинеколога на затвора, а аз се спасих заради неистовите си викове на полски език, решиха да не прекаляват с мен. Пражката пролет, както я видях, участвайки активно в събитията, беше карнавал на свободата. Излаз на желанието за промяна на младите хора. Да, младежта се бунтуваше и в Бъркли, и в Париж, във Варшава, но Прага беше различна. Беше кратка, но интензивна тази Пражка пролет. За себе си видях и разбрах – човечността не е толкова мощна като външен израз, но хората могат да я отстояват, като пренебрегнат сигурността и удобството си. Разбрах, че колективната свобода е възможна.

Накрая, понеже споменахме Рембо, който Вие направихте на екрана, давайки шанс на Леонардо ди Каприо, който 2 г. след номинацията си като тийнейджър за Оскар няма работа и не е ясно ще прекрачи ли в голямото кино като възрастен, как се решихте да го вземете в Пълно затъмнение, след като първият Ви избор Ривър Финикс умира от свърхдоза?

Веднага след номинацията за Гилбърт Грейп, го харесах за мой филм. Намирах го за фантастичен актьор с голямо бъдеще. После, конкретно за Пълно затъмнение, го намерих чрез агента му и, за да привлека вниманието, изпратих тишърт с образа на Рембо. Номерът сработи и той прие да изиграе поета – на границата между мъж и дете. Филмът не постигна финансов успех, но стана легендарен, младите хора и досега – точно 30 години по-късно го търсят и го гледат. И се радвам, че заради него Леонардо ди Каприо за първи път беше наречен „най-голямата надежда сред актьорите от своето поколение”.

Борис Ангелов