Много е важно да си позволяваме да бъдем щастливи, преди да имаме повод за това , съветват психолозите. А как да стане? Ето това е темата на нашия днешен лайфхак.

Нека да не ви звучи като записки от лудницата, но малко вълшебство на събуждане може да ви даде повод да започнете щастливи деня - независимо слънчев или много мрачен е той. Преди събуждане, когато сме в нещо като полусън - обикновено ставането в даден час ни е рефлекс и всички имаме по няколко такива минути - или пък веднага след звънването на алармата, да си дадем мигове на визуализация на нещо хубаво, което искаме или очакваме да ни се случи, придружена с усмивка, за да настроим мозъка на положителна вълна.

После, вече станали от леглото, попадаме в банята, която могжем да наречем Рая на дома ни. Да се порадваме на уханията от различните продукти в нея, да се зарадваме на топлата вода, както беснеем, когато я няма - защо пропускаме моментите на задоволство и благодарност.

След това може да пием кафето или чая си по китайския тертип - на по 3 глътки, които наричаме за здраве, за любов и за благополучие/благоденствие/дълголетие.

Всичко това може да звучи елементарно, на някои дори леко налудничаво, но ни дава по-добра вътрешна картина на света на старта на деня, седмицата, месеца, годината. Тя коригира позитивно нашия локус на внтимание/контрол. Защо ли? Защото виждаме онова, което сме решили, че виждаме - дали цветно и красиво или сиво и грозно - всичко е в нашата глава.

Ако сами се програмираме негативно, няма как да очакваме на промяна - мислите се превръщат в действия и факти. Ако не ценим живота, няма какво да се учудваме, че не ни се получава

Ако сме изпълнени със страх и паника, т.е. вътрешна неувереност и агресивност, вместо с вяра в себе си и с търсене на идеи за подобряване на вътрешната ни, а оттам и на външната картина, няма как и да се справим.

Точно това е и фокуса на локуса. Локусът на внимание/контрол е представата ни доколко сами контролираме живота си или го контролират другите. В първия случай сме зрели и самостоятелни личности, в другия сме изпълнени с оправдания инфантилни зависими нечии слуги. Просто е.

Борис Ангелов