"Партията” на политически безразличните и безличните в България по напълно разбираеми причини със своите гласове определя изхода на изборите. Не е нужно да се пояснява, че тази “партия” винаги е склонна да поддържа властта.

За провинциалистите, за селяните, за малките хора в София, които са били разочаровани - да не кажа излъгани - от всички, участвали в управлението, е по-изгодно и по-удобно да поддържат вече избраната на власт партия, а не някоя от пъстрото опозиционно братство. Защото властта сама по себе си винаги има възможност да изпълни поне едно нещо от своите обещания. В същото време партиите от временната опозиция са еднакво безсилни да направят каквото и да е за своите избиратели.

Не са нужни много знания, за да се разбере, че за три и половина десетилетия свободен живот въобще не са изработени политически връзки и традиции.

В голямата си част населението гласува опозиционно, а в парламента господства партия, събрала далеч по-малко от половината от гласовете. Абсолютното мнозинство на гласовете се разбива между няколко партии, които не могат да се понасят една друга, а от управляващата се различават само по това, че в дадения момент са лишени от преимуществата и изгодата на властта.

Социалната основа на българската демокрация е изключително примитивна. Нейната същност е стихийно - битова, подобна на същността на нашите селски общини. Българската интелигенция, катастрофално призвана да управлява съдбините на страната, получи възможност да увенчае с политическа надстройка на демокрация примитивно - битовата основа. Това постави въпроса за бъдещите съдбини на страната, но не го реши.

Както и всички останали страни на Балканите, България няма възможност да създава нови политически и културни форми в свободна борба на силите, тя е принудена да асимилира готови културни продукти, които е създала в своето развитие европейската цивилизация.

Иска или не, една или друга управляваща партия в България е принудена, при това спешно, да строи пътища и мостове, да превъоръжава армията, а значи – да прави заеми, да има добра отчетност, а това значи и парламентарни форми, които да копират европейските политически програми, които съдействат за пролетаризация на населението, а това води до социално неравенство.

Народната любов е валута ненадеждна!

Лев Троцкий, кореспондент в България през 1921 г., направил Октомврийската революция в Русия през 1917 г. и Черваната армия и ЧК - после КГБ и сега ФСБ, спечелил Гражданската война, направил българина Кръстьо Раковски, срещнат в София, първия премиер на Украйна, появила се на картата като съветска република преди век, изгонен от Сталин през 1928 г., застрелян в къщата на Фрида Кало (негова любовница, на снимката с него) в Мексико на 21 август 1940 г.