В подрубриката на Улиците на София, посветена на най-късите от тях, днес представяме ул. Сава Огнянов. Около 50-метрова е. Води от Биологическия факултет до ул. Цанко Церковски в Стария Лозенец, по която ви разходихме мислено вчера.

Тя е запазила архитектурния почерк на ранния соц. в следвоенния стил, тачен до 60-те години. Сградите са ниски и уютни. Има една прекрасна кооперация - сред най-красивите в София от този период - от камъка, който е избран за фасадата, до декоративните колони, собствения двор и всички малки дейтали по нея. Обръщаме й специално внимание и като артистичен преход към названието на пътната артерия.

Човекът, на когото е кръстена, е Сава Огнянов - звезда на Народния театър от самото начало на 20-и в. - 1902 г. до 1933 г., когато почива. Той можеше да бъде син на самия гениален поет Христо Ботев, който е посветил именно на неговата майка прочутото си стихотворение На моето първо либе, както и още две свои безсмъртни творби. Двамата са имали, както се казва във филмите, "афера".

Същото може да се каже и за неговия брат Александър, който пък се прочува покрай процеса против Пейо Яворов след убийството на съпругата му Лора. Той е прокурор по легендарното Дело 205, най-известно с филма по него от 80-те години, където го играе актьорът Пламен Сираков, родом от съвсем близката в махалата улица Криволак.

Малкият Огнянов минава на другия бряг - става шеф на Съюза на адвокатите, после пак сменя "тротоара" - директор на полицията и стига дори до министър на правосъдието в края на кариерата си при премиера Кьосеиванов. Когото соц.превратът на 9-и септември сварва посланик в Швейцария, а по-късно - невероятно, но факт - се оказва най-ценния шпионин на Запад на ДС, докато същевременно е председател на задграничното правителство на младия цар Симеон II. Но това вече е една съвсем друга история, както се казваше в класиката...

Борис Ангелов