Сдружение „Екопрограма” представя своя „Пътеводител срещу агресията“, който поставя във фокуса темата за гнева и омразата и е насочен към изграждане на по-толерантно, информирано и активно младо поколение. Книгата, е изцяло разработена със съдействието и участието на младежи от София, Видин, Царево и Костинброд. Изданието е резултат от поредица от обучения, проучване и младежки инициативи, проведени през последните месеци в рамките на проекта „Агресията като зависимост”*. Самите младежи, участвали в проекта, се включиха активно и в неговото разпространение на местно ниво.

В допълнение към печатната версия, изданието е достъпно и в електронен формат, който е  свободно достъпен за всеки, с цел осигуряване на дългосрочна устойчивост и максимално въздействие на проекта.

„ПЪТЕВОДИТЕЛ СРЕЩУ АГРЕСИЯТА” – СВАЛИ ТУК!

Текстът разглежда произхода и проявленията на агресията – както външна, така и вътрешна – и проследява връзката ѝ с емоции като срам, вина и страх. Според наръчника първата погрешна идея е, че майката е враг или източник на разрушение. Макар че именно от нея идва първоначалната „програма“ от правила и ограничения, тя не е причината за злонамерена агресия. Детето расте, придобива усещане за срам (роля) и вина (действие), а тези две емоции – най-силните „тригери“ – по-късно оформят пасивно-агресивно поведение.

Тийнейджърският бунт е естествена реакция срещу наложената идентичност, но агресията остава и в зрелостта, защото не произтича от злоба, а от вътрешен страх. Най-мощният е именно страхът от грешки, който парализира, създава комплекси и води до опити за доминиране или бягство. Така възникват две често срещани онлайн реакции – хейтът и игнорът.

Хейтът е явна агресия, но в основата си е компенсаторно поведение: хейтърът се опитва да докаже на себе си собствената си значимост, като обезценява другите. Характерно е обобщаването, непризнаването на различна гледна точка и търсенето на надмощие. Най-здравословната реакция е отказът от участие и съжаление към хейтъра, защото той всъщност страда от ниска самооценка и вътрешна болка.

Игнорът (ghosting) представлява пасивна агресия – не изявена в думи, а в отсъствие. В дигиталното ежедневие той боли повече от директния конфликт, защото се преживява като отказ от признание. Когато някой игнорира, проблемът е в неговия страх, тревожност и бягство от отговорност. Помага писането (дори без изпращане), поставянето на граници и приемането, че ситуацията не зависи от нас.

Другата голяма тема, която разглеждамев нашия наръчник са комплексираните динамики в отношенията. Едиповите и Електровите модели, когато не са интегрирани, водят до ревност, инфантилизъм и изневери. Изневярата не е доказателство за привлекателността на жертвата, а знак за незрялост у изневеряващия: търсене на внимание, липса на емпатия и ниска самооценка. Изневярата не бива да се търпи безкрайно – две грешки могат да се простят, но третата вече уврежда психиката на потърпевшия.

Ключова роля има и комуникацията – разликата между доброто слово, което е продуктивно, меко и свързващо, и претенциозния разговор, който руши връзките. Когато човек говори през „Ти трябва…“, той отнема енергия и предизвиква отбранително или агресивно поведение. Това е особено важно в двойките, където претенциите разрушават женската и мъжката енергия, и в родителството, където подобни послания раняват детето и създават бъдещи комплекси.

Тук идва и мястото на абюзъра – психологическия насилник. Той не винаги е очевиден: често е харизматичен и внимателен в началото, но впоследствие използва вина, манипулации и изолация. Най-важното е, че абюзърът не може да бъде променен чрез любов или старание. Единствената работеща стратегия е поставянето на стени и граници, а понякога и прекъсване на контакт. При родителски абюз е необходима вътрешна дистанция, която предпазва психиката.

Агресията е следствие на болка, а не на сила. Човек става агресивен, когато не може да понесе вътрешния си срам, вина, страх или усещане за малоценност. Лекът е в осъзнаването, в емпатията, в приемането на различните гледни точки и в здравословното отстояване на личните граници.

Нашето послание е, че щастието не идва от контрол над другите, а от вътрешна свобода. Зрелият човек умее да разпознава собствените си емоционални рани и да не позволява те да управляват отношенията му. Той заменя страха с приемане, претенциите – с добри думи, а токсичната лоялност към миналото – със самоуважение. Именно така агресията престава да бъде двигател, а човек започва да изгражда връзки, основани на уважение, баланс и лична отговорност.

 *Проектът „Агресията като зависимост” на Сдружение „Екопрограма” се осъществява с подкрепата на Министерството на младежта и спорта по Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл.10а от Закона за хазарта (2023-2025). (НПИМД-КО1-ОБЛ-028/2025, Договор №25-00-38/09.09.2025)