След месеци онлайн догадки и бурни реакции в социалните мрежи, Александър Скарсгард най-сетне внесе яснота около коментарите, които мнозина приеха като публично разкриване на бисексуалността му. В ново интервю за Variety шведската звезда категорично заявява: думите му са били погрешно интерпретирани.

Всичко започна по време на филмовия фестивал в Цюрих, където Скарсгард представи новия си филм Pillion, чиято премиера е насрочена за 6 февруари. В лентата той влиза в ролята на доминиращ партньор в гей BDSM връзка – образ, който закономерно провокира въпроси за личните му граници и опит.

Когато тогава актьорът спомена, че в миналото е бил „с мъже, с жени“, думите му бяха възприети от феновете като лично признание. Самият той обаче днес гледа на ситуацията с известно недоумение.

„Определено не беше умишлено изявление. Честно казано, не знам какво точно съм се опитвал да кажа“, признава Скарсгард. По думите му фокусът му е бил изцяло върху историята и героите, а не върху собствения му личен живот. „Исках вниманието да бъде върху разказа и върху това защо е важно подобна субкултура да бъде показана автентично.“

Не за първи път името на актьора се свързва със сексуално флуидни образи. Публиката го помни като харизматичния вампир Ерик Нортман в „Истинска кръв“ – герой, който открито преминава през връзки с мъже и жени. Кариерата му изобилства от роли, които предизвикват традиционните представи за мъжественост и сексуалност, а Pillion само затвърждава тази линия.

Самият Скарсгард изглежда напълно спокоен с този обществен образ. Дори когато говори за все по-провокативните си появи на червения килим, той омаловажава всякаква стратегия. „Никога не пазарувам дрехи. Гардеробът ми е почти празен“, казва с усмивка и добавя, че просто се забавлява с креативността, без да ѝ придава етикети.

В личен план актьорът е далеч от скандалния имидж, който често му приписват. Той има син от шведско-чешката актриса и режисьорка Тува Новотни, с която е във връзка от години, и рядко допуска медиите до семейния си свят.

Ясното му послание днес е едно: екранните роли и личната идентичност не са едно и също. А когато границата между двете се размива, понякога една реплика е достатъчна, за да се роди цяла история – дори и такава, която актьорът никога не е имал намерение да разказва.