Документалното кино стана абсолютен конкурент на игралното напоследък, защото понякога то може да бъде по-вълнуващо, да пълни зали и точно такъв летящ старт получи на фаталния петък, 13-и 30-ия София филм фест с Походът на амазонките на Борислав Колев. Филмът е посветен на големите български шампионки в мъжките спортове. Причината да му се получат нещата е проста - авторът обича киното и обича спорта, така че е напълно искрен. А журналистическите корени му дават ясната представа "от другата страна" какво е добро интервю и добре разказана истинска история. И от колко драматургия има нужда, за да стане добър филмът. За което "чистите кинаджии" нямат идея, залитайки в "художество". Само напомням, че Борислав Колев е автор на забележителни документални продукции като Стоичков, на чиято премиера в Кан бях единственият българин и също, както на Амазонките, от сърце се смях и се насълзявах на ясния и вълнуващ разказ, лишен от арт-залитания, глезотии, изблици и други излишества.

Българската журналистика, особено спортната, е станала толкова повърхностна, инфантилна и покупко-продадена, че ровенето в историите на големите шампиони е златна мина за истинския търсач на житейски сценарии. И за добрия разказвач.

Само си представете как е композирана съдбата на световната ни шампионка по борба Биляна Дудова. Едно момиче от много бедно семейство, което навръх Коледа, когато е само на 12, губи майка си. Бащата я дава на норвежци, за да има по-добър живот и по-сериозни тренировки, отколото в изпадналата българска провинция. След 2 години тийнейджърката разбира, че семейството, което я кара да слугува и не й дава никакви пари, всъщност се представя, за да получава сериозни средства от кралството като приемно. Тя се връща в България и се амбицира да покаже на всички колко струва. Става световна шампионка, след като старшията на националния отбор я подлага на психически тормоз, за да фаворизира подготвяната лично от него нейна конкурентка и тя прави зловещ опит за самоубийство. Лишена от една олимипиада от враговете си, тя стига до парижката, където остава на крачка от медала. На летището я чака нейната приятелка - унгарка, която тя показва, и приятел на дядо й от село, облечен в униформа на старшина от Народната милиция, каращ ладичка, изрисувана със знаците на соцорганите, декорирана даже и със синя лампа на покрива.

За отделен документален или игрален филм, а може и за цял сериал, е и историята на олимпийската шампионка по бокс Стойка Кръстева, която нечестно е отстранена от игрите в Рио поради интриги на треньори. Два пъти се отказва от спорта. Но напук на всички накрая става олимпийска шампионка в Токио. На която Борислав Колев води на гости нейния детски идол - първата българска световна шампионка по бокс Деси Кирова или Дейзи Ланг, също дама с уникална история, която ще видите разказана от първо лице във филма. Блондинката, която живее в САЩ, е в ролята на гостуваща звезда в документалния филм, който не отстъпва по драматургия на игрален.

В него има и истинска актриса. Но в ролята на себе си. Мартина Апостолова, която взе награда за изгряваща звезда на един от трите най-големи световни кино фестивала - Берлинале и още 7 на различни филмови форуми, се оказва и футболна шампионка. Няма да разказваме повече и за нея, за да гледате филма на Борислав Колев.

Накрая, но не на последно място, не бива да оставате с впечатлението, че Походът на амазонките е журналистически филм. Той е доста по-кинаджийски направен от много по-бюджетните игрални. Както режисьорът се пошегува на премиерата - ИМА ДАЖЕ ПЕРФЕКТЕН ЗВУК - това е ахилесова пета на нашите продукции, където особено актрисите често нито ги чуваме добре, нито успяваме да ги разбираме, докато говорят на общия ни български език.

По-силна обаче е кръговата композиция. Прекрасно е снимано началото и финала с феноменалната природа на Белмекен, в което е вложен и смисъл - на старта една от героините тича бързо и напрегнато към върха на суровата планина, а в края кара колело по равния път покрай красивото, макар и изкуствено езеро. Изкуствено също като спорта, който винаги си остава игра. Така при целия драматизъм има и НЕелементарен хепи енд.

Както е писал класикът: "Всичко накрая се оправя. Така е устроен светът". Важи и за българското документално кино, поне когато го прави Борислав Колев.

Борис Ангелов