Точно в уикенда на изборите по екраните тръгва първият български вампирски филм. А в него играе звездата на най-гледания наш филм за 2025 г. с над 137 000 зрители „Един грам живот“. Павел Димчев става първият български върколак. Нашумелият актьор и футболист си намисля и сбъдва мечти, ето как:

Как станахте изгряващата звезда от най-гледания български филм за миналата година?

Мечтаех да стана актьор, но реших, че няма да уча в НАТФИЗ. Вярвам в таланта си и не исках чужда намеса, някой да ме подбутва напред, а аз да бъда несигурен. Според мен актьорът трябва да играе неподправено. Той трябва естествено да управлява емоциите и енергията си, за да ги почувстват хората. Обучавах се сам. Вярвам, че по този начин човек наистина да бъде уверен в себе си. Да, по-тежко е, но човек ставаш много силен. Когато го почувстват, хората сами идват при теб и те подкрепят. Знам го, защото завърших и актьорска киноакадемия. Моята основна цел винаги е била да лекувам хората. Като влияя с добро на душите им, постигат емоционално състояние, в което да предолеят проблеми, болести на душата и на тялото. Вече и научно е доказано, че с играта може да се влияе на вътрешната биохимия. Човек може да получи искрата, от която има нужда, за да продължи напред. Вече виждам, че го правя, доказват го многото съобщения и писма, които получавам от млади хора, на които моят герой във филма „Един грам живот“ е помогнал. Имам даже отказали се от самоубийство сред тях. Много съм щастлив, че съм помогнал на доста деца. Разказват, че след филма вече имат жажда за живот.

Как получихте ролята?

Режисьорът Атанас Михайлов, само като ме видя, каза, че иска да ме пробва за роля във филма си. Прати ми сценарий и ми възложи да записвам клипчета как мога да изиграя дадена сцена. Учех се, като правех видеата, пращах му ги. Един ден ми каза: "Ти си човекът! Да знаеш, че навлизаме в дълбоки води". Също ми помогна да вложа енергията си в емоция в очите. И каза, че още не съм напълно готов, но ме взема. Насърчи ме да продължа да се трудя, а аз много се старая. Започнахме репетиции, което много ми помогна да се усъвършенствам. Той ми показа как да изиграя емоцията "страх", която не можех да изразявам. След репетициите дойде снимачният процес. В екипа бяхме като семейство. За един месец заснехме целия филм. Работехме буквално от сутрин до вечер. Всички актьори бяха много позитивни. Действахме с удоволствие и влагахме цялата си душа.

Имахте ли опит със зависимости или се срещахте с наркомани, за да влезете в кожата на героя си?

Нямах никаква представа какво е, аз идвам от спорта. Затова се срещах със зависими. От тях разбрах, че НЯМА БИВШИ НАРКОМАНИ! На тези хора им остава просто да се борят, дори да са спрели за по-дълъг или по-кратък период. Попивах тези тежки истории. Когато играех после, ги и преживявах лично в себе си. Което се и вижда на екрана, а хората го чувстват, докато гледат. Толкова присърце го взех, че започна да ми „капе“ косата.

Наградата е, че толкова много зрители са видели това...

Да, това е супер награда, че филмът има такъв голям зрителски успех и продължава да се гледа.

В новия филм, който излиза след дни – на 17 април – за уикенда на изборите, сте вампир, как стана? И защо от Норич?

Вампирите от Норич са си всъщност български. Продуцентите са ме видели в „Един грам живот“ и ме поканиха за върколак. Мечтал съм да играя супергерой и тази роля е първа стъпка към такъв образ. Героят ми е изключителен дивак. В живота аз съм смирен човек. Но понякога обичам да бъда див. Без да наранявам, разбира се!

Това сигурно Ви е останало от спорта?

Да, от спорта е. От 3- до 18-годишен играх футбол, като от 13 – в школата на Христо Стоичков. Отказах се временно от спорта, защото много се бях ядосал, че всичко се подчинява на връзки и връзкари. И си казах: Реално в България няма футбол точно заради това. И много ми се иска да променя това, за да спася многото нереализирани таланти като моя. Ритал съм в „селска лига“. Сега отново имам енергия за спорта, имам огън и съм в отлична форма. През паузата много тренирах и калистеника. Сега обаче отново съм се отдал на футбола и вярвам, че ще успея.

Често използвате думата „вярвам“, каква е Вашата вяра?

Преди време бях на брега на река Марица и усетих интересно чувство. Беше, че ще играя във филм, който ще има голямо значение. В същия момент видях бял гълъб. Настръхнах, защото просто знаех, вярвах, че ще стане. И се случи. Година преди това бях в голяма депресия и си пожелах, че искам да играя във филм с кауза и да бъда в главна роля. Вярвам, че ако душата наистина поиска нещо, то ще се случи, стига и човек да работи за това.

Това е много модна психологическа терапия със записването на мечти и благодарности...

Моята вяра на първо място е Любовта. Любов към нещата, които правя. Това за мен е и Щастието. Това е Бог, който е всичко съществуващо.

А религиозни ли сте? Постите ли?

Не съм. Постенето според мен е нещо, дадено, за да се научи човек какво е да не иска, но да знае, че е правилно да прави.

И това го казва един върколак! А с какво запомнихте снимките на тази роля?

Наложи се да хвана и да вдигна над главата си 70-килограмов човек, когото държа във въздуха. По-трудно е от щанга!

Какъв е Вашият следващ филм?

Следващият проект е свързан с насилието в училище – една доста актуална и притеснителна тема.

А каква е следващата Ви мисия?

Следващата мисия е да подобря футбола в България...

Искате да станете шеф на Българския футболен съюз?

Може би, след като стана на 40. За мен е много важно да започне да се гледа и да се отглежда талантът.

Борис Ангелов