на майка ми

Пред малкото креватче на колене

тя, трети ден немигнала, се моли

и бавно гълта сълзите солени. -

Едничкият й син е тежко болен

и само нишка го дели от края -

а долу другите деца играят

и слънцето в прозореца поглежда,

и дюлята подава пълни клони -

но той е ням и сляп, и безнадежден...

През първий ден към старата икона

мълвеше тя, прекръствайки се мигом:

- Върни дететето ми - от смърт спаси го.

През втория, очите без да снема,

се молеше, от скръб обезумяла:

- Вземи живота ми - и дай го нему.

А днес, на третия, едва прозряла,

тя рече мъдро: - Майко свята, стига -

вземи го, но от мъките спаси го.

И стана чудо: мина малък пламък,

детето мръдна устни загорели

и промълви полека: - Хлебец, мамо!

1925