Тридесет и пет години след премиерата на филма на Ридли Скот в Кан на 20 май 1991 г., „Телма и Луиз“ отново се завръщат като героини на официалния плакат.

Тези две незабравими боркини обърнаха правилата и разбиха редица полови стереотипи – както в обществото, така и в киното. Те въплътиха абсолютната свобода и непоклатимото приятелство; показаха пътя към еманципацията, когато тя се превърне в необходимост. Да си спомним това днес означава да отпразнуваме изминатия път, без да пренебрегваме онова, което още предстои.

В бял потник и небрежна поза, Луиз ни гледа право в очите и ни предизвиква с погледа си. С револвер в задния джоб на дънките, Телма оглежда хоризонта зад слънчевите си очила. Двете жени седят гордо в кабриолет „Форд Тъндърбърд“ от 1966 г. Под слънцето на Арканзас, в една пуста Америка, те поемат на път – бягат, измъкват се от живота, от обществото, от мъжете, които ги нараняват, за да изковат собствения си път.

Темите, които бяха революционни през 1991 г., преминават през „Телма и Луиз“ и днес звучат също толкова силно. За да ги въплъти, кинофестивалът в Кан избира този черно-бял кадър от снимачната площадка на цветен филм, който възхвалява живота и вечната борба за свободата да бъдеш себе си.

През 1977 г., още с дебютния си филм „Дуелистите“, Ридли Скот печели наградата на журито за най-добър дебют в Кан. През 1991 г., със седмия си филм – написан от дебютантката Кали Хоури (носителка на „Оскар“ и „Златен глобус“ през 1992 г.) и продуциран от Мими Полк Гитлин – британският режисьор, вече утвърден като един от големите съвременни автори („Пришълецът“, „Блейд Рънър“, преди „Гладиатор“ и много други), преобръща конвенциите на „роуд муви“ жанра, традиционно доминиран от мъже, за да създаде женска версия – история за главоломно пътешествие, превърнало се в еднопосочно бягство. Завоюването на контрол върху собствените тела и желания обаче има висока цена за двете героини.

При излизането си в САЩ този „женски „Изи Райдър““ предизвиква дебати и противоречия. Успехът обаче е безспорен. Като освобождаваща експлозия, провокативният филм на Ридли Скот се превръща във важен етап в историята на представянето на жените в киното. Бързо се утвърждава като класика за цяло поколение и днес е култов филм. Благодарение на изключителния актьорски дует, напомнящ тандема на Робърт Редфорд и Пол Нюман в „Бъч Касиди и Сънданс Кид“, филмът е възхвала на женското приятелство, развиваща се на фона на дивите и величествени пейзажи на Средния Запад, заснети в духа на уестърн, със саундтрак от Ханс Цимер. Две изключителни актриси – Джина Дейвис и Сюзън Сарандън – влагат сърце и душа в образите си, превърнали се в икони благодарение на силата на техните изпълнения.

Преди 35 години двете героини от първия женски и феминистки „роуд муви“ в киното избират да направят скока, понесени от вятъра на свободата зад гърба си. Те се превръщат в безсмъртни икони. Днес те ни гледат право в очите – и съзерцават собственото си наследство.

Борис Ангелов