Чие е падението- на Сидеров или на всички нас?

Нямаше случайно минаващи репортери, когато Волен Сидеров четеше прекрасните си стихотворения пред публика. Нямаше специален интерес, когато плати тока на възрастна актриса, нито когато стилен и вдъхновен колекционираше изкуство. Няма светкавици, когато води сина си на училище. Волен е джентълмен, независимо дали обича да пие. Той е пропит от знания а тъгата идва, когато обществото не иска да признае това. Бутилката става единственият ти слушател, единственият ти изповедник. Защото плъховете отдавна са напуснали кораба и са се обзавели с яхти. Да ви напомням ли за един Юнкер, дето се кандилкаше пред целия свят... За онези, „трезвите и моралните“, които ви ограбиха и върнаха в първи клас. Падението не е на Волен Сидеров, който е видян на бордюра, без да крещи, обижда или прави недостойни неща.

Падението е на българския народ, който пие повече от Волен, но никой не се интересува от него. Ти не пиеш ли, читателю, ти не пиеш ли, репортерино, фотографино, осъдителю на чужди съдби... Голяма сензация, съставена от три реда. А утре си яжте агнешките плешки и главички. И пийте за тоя дето духа. И духайте... Защото Волен поне ще остане в историята, а вие – не. Евгени Минчев