“Ако беше мъж началника на Античния театър, гръка нямаше изобщо да излезе, Мара щеше да изнесе целия концерт”

Любопитна дискусия се разрази сред почитатели и критици на попфолка, след като стана ясно, че Мария няма да присъства като специален гост на концерта на своя гръцки колега Константинос Аргирос тази вечер в Античния театър в Пловдив.

Темата предизвика реакции, които надхвърлят обичайния спор „за“ или „против“ попфолка. Част от коментиращите поставят въпроса защо присъствието на гръцки изпълнител е приемливо за сцената, докато българска попфолк звезда не получава същата възможност.

Особено внимание привлече определението „такъв тип изпълнители“, използвано по адрес на Мария. То предизвика дискусия дали жанрът и професионалният профил на изпълнителя са достатъчна причина за подобно разграничение.

В центъра на обсъждането отново се оказа Елена Кантарева, стопанин на Античния театър, която и преди е била обект на обществено внимание. Преди години срещу нея имаше обвинения, последвани от подписка в нейна подкрепа.

Сега част от публиката изрази несъгласие с решението относно участието на Мария, която е сред специалните гости на концертите на Константинос Аргирос, но няма да се появи на сцената на Античния театър.

Любопитни са и някои от коментарите под публикация на „24 часа“, където читатели поставят въпроса за отношението към българските и чуждестранните изпълнители:

„Пловдивските културтрегери надминаха себе си – гръцка чалга може (да не се изложим пред чужденците), българска – не може. Да вземат да се определят.“

Друг коментар гласи:

„Щом директор на Стария Пловдив е жена. Ако беше мъж – даже гръцка нямаше да му дойде реда да се покаже. Мара щеше да изнесе целия концерт.“

Независимо от различията във вкусовете, случаят повдига по-широк въпрос за отношението към попфолка и неговите изпълнители. Мария е сред разпознаваемите имена в жанра, а решението да не бъде допусната до сцената предизвика дискусия за това докъде се простира границата между художествения подбор и отношението към определен музикален стил.

В крайна сметка остава един любопитен въпрос: защо толкова често приемаме чуждото за по-стойностно, преди да дадем същото признание на българското?