220 км или около два и половина – три часа с включено преминаване през държавните граници е пътят от българската столица София до македонската Скопие. Не слушайте онези, които ще ви кажат, че е по-добре да отидете до Охрид, защото столицата на комшиите била кофти. Всщност Скопие е един съвсем приличен малък град, по-спретнат и по-зелен от София.

Препоръчваме ви да отседнете в хотел в самия център. Ние например избрахме Stone Bridge, който носи името на символа на града – каменния мостмежду двата бряга на Вардар. Освен, че е край реката и гледа централния площад, сградата е и под стария град и Калето. Така сте на по 200 м от главната улица Маршал Тито, която се намира през моста, и пак на толкова от крепостта и турската чаршия с кръчмите и дюкяните.
Ако хванете пътя отвъд реката, се озовавате в приятна пешеходна зона. През деня и привечер местните и малкото туристи предпочитат кафенетата, баровете и ресторантчетата на открито по цялото протежение на улицата от около 250 м. Най-пристижно е заведението Dal Fufo, което предлага всякаква хубава храна. Въпреки, че е може би най-скъпото в центъра, то е доста евтино на софийския фон. Специалитети са сладкишите като те варират от 2 до 4 лева за огромни порции. Отсрещният бар е нещо като Червило нва Скопие – вечер там ходи златната младеж, ако не се е качила на втория етаж на универсалния магазин City Gallery в съседство. Сред популярните кафенета, но в другата част на Маршал Тито – по-близо до местния мол, са Il Caffe’ di Roma, Trend и Barcelona. В края на улицата е старият хотел Бристол, гордостта на града през миналия век – също като софийския си събрат България, с неговия ресторант с малка градина. Обяд за двама с бира там излиза към 10 лева. Няма шега! А месото е несравнимо по-добро от нашето.

Ако завиете вдясно, озовавате се до Рамстор мол. Двуетажната сграда е модерна и много компактна. Хранителният магазин е забавен за разглеждане с автинтичното кисело мляко с 12% масленост, жолтата ракия и другите питиета на местната винарна Тиквеш, които са по-евтини и по-хубави от повечето български, както и с шоколадовите изделия на фабриката в Прилеп, които странно защо са наречени Витаминка. Най-много ви препоръчваме местните марки чай, защото предлагат онова, което у нас вече не се произвежда, а точно в момента се цени много в света – био и органик сортове. Бутиците са достатъчно на брой, включително има Гант и Лакост. На втория етаж е киното и много заведения за хранене, от които препоръчваме лесковачката и шарската скара.

Вечер през уикендите младите хора се качват в двора на крепостта над града, където общината е организирала Пиволенд – нещо като нашите бирфестове, но много по-културно и не опушено. Вдясно е старият град. По критериите на Балкантурист се препоръчва Капан на Ан – кръчма с хубав двор, но истината е в случайно намерени класически заведения като Сношти минав, Кай Сардарот, Кай Гоце и нарочно просоциалистическата Кай Маршалот. Даже елементарно нещо като македонската надениця увияч, е изключително месно и вкусно, а вечерята за двама с бутилка червено от специалната селекция Александрия на Тиквеш излиза към 1000 денара или 30 лева.

След вечеря се ходи на баровете край Вардара между моста край Операта и каменния мост. Дизайнът им е евро, цените на алкохолните напитки са като в София. Около 15 лева или близо 500 денара в местната Бодигита струват 2 коктейла – примерно хубаво Дайкири и още по-добро Мохито. Не е за пропускане също Картел, както и останалите заведения. Пред тях има и витрини с удивително добър сладолед за 1,50 лв. двете топки. Македонците са царе на изненадващите имена като Снежец, които звучат умилително.

Прави впечатление, че отникъде не дъни чалга. В класическите ретро кръчми пускат останалите от българския период песни като Йовано, Йованке и Биляна платно белеше. Местните си ги припяват с нашите думи, но когато говорят помежду си, речта им е твърде сърбизирана и трудно се разбират с българите. Нищо, че нашите туристи са огромното мнозинство от посетителите, редом с някой и друг грък или турчин.
Посетителите рядко стигат до квартала на богатите Водно над мола Рамстор. Мястото, където живеят политици, милионери и стари комуняги е по-добре усторено от Бояна и Драгалевци. Планирано е, отлично  асфалтирано, много поддържано и чисто, макар и с доста по-скромни къщи и коли от тези, които могат да се видят у нас.