Тази събота, 21 ноември социалният ъндърграунд „Отечествен фронт” продължава поредицата си, припомняща откъде тръгна чалгата - след Хисарския поп и Радка-пиратка следва Сашо Роман. „Бяха славни времена!” – спомня си Мартин Карбовски. – „Времената, когато Слави Трифонов взимаше властта в „Каналето”, а Любо Дилов издаваше вестник „Ку-ку” и нещата по никакъв начин не показваха, че ще стигнем до тук. Аз бях там, банално и славно присъствах като статист на място, където се раждаше един талант – човек, който можеше да те разплаче като пее и едновременно свири на тромпет! В друга Вселена това щеше да е нашият Сачмо. В нашата Вселена никой вече не знае кой е Сачмо, а дори се опитват да забравят и Сашо Роман!”

Вратите към голямата сцена се отварят пред Александър Генадиев Първанов през 1994 г. не от кой да е, а от Слави Трифонов, когато той го чува да свири на тромпет на сватбата на професор Илия Илиев. Кани го да работят заедно и му измисля звучното име Сашо Роман. Някои смятат, че гласът и талантът му се дължат си на това, че е циганин. Но Сашо Роман се има за българин. Днес той живее тихо в циганската махала до летището, в скромна неизмазана къщурка, пие водка, кара стар мерцедес и работи в кръчма нощно време в Пловдив... „Аз съм от рода на Том Джоунс – „Дилайла” остана в историята! „Мой ангеле”, „Цвете мое”, „Обещавам да съм верен до гроб”, „Гълъбите бели” – това са песни, които няма вечер, в която да не ги пея по десет-петнайсет пъти. Хората ги искат!... Като моите песни никой няма да изпее и никой не може да направи такива хитове! Абсолютно съм най-добрият! И заявявам на всички мои колеги и колежки: техните балади нямат стойност, те не се задържат толкова време!... Никога няма да ме забрави народът! И след десет години ще се помнят моите песни!... Аз съм истинският крал на чалгата!”

Сашо Роман разказва за епохата на ’90-те, когато се наливаха основите на чалгата и ракията търсеше своята музика. Коментарите му за всички по-известни имена в поп-фолка са болезнено искрени: „В бранша има и мъжки курви, има и женски курви!... Мен ме дразнят некадърните хора!... Азис е шоумен, той не е певец! Прави се на всичко, само и само да е някаква личност! Нямаше да го забележат хората, ако не беше започнал с тия негови педерастки истории!... За мен Азис не е певец!... Какви хитове има?! Къде му се пеят песните?! Нали аз работя в заведения – никой не е дошъл да каже: „Изпей една песен на Азис!...”

„Сашо Роман е последният от пионерите на чалгата, който едно време си заслужаваше да бъде слушан.” – коментира Карбовски. – „Понякога заради текстовете на Ивайло Вълчев, понякога заради честността на Сашо в музиката. Той днес се има за Краля. Нашият, роден мил Том Джоунс. Той има самочувствието и увереността, че народът няма да го забрави. Той се има за легенда. Още е жив, пие водка на съседната маса до вас, но вие още не сте го познали! Човекът, който за малко да ни заблуди, че чалгата ще бъде истинска музика. Питах го защо у нас не се ражда Моцарт. Сашо Роман има своя теория. И аз имам своя теория защо нямаме големия Моцарт, а имаме големия Сашо Роман. Нациите се делят на два типа – тези, които са еволюирали до там, че да имат Моцарт. Тези нации се стараят да направят живота наоколо по-красив. Вторият тип нация и второто качество нация е тази, която единствено се стреми да си направи живота удобен. Чалгата прави живота на българите сносен! Моцарт скоро не се очаква! Това е цялата приказка. Кралят е жив! Да живее Чалгария!”